10 nov 2011, 10:44

Който обича розите, търпи и бодлите им...

  Prosa » Relatos
1.7K 0 0
1 мин за четене

Продължение:


Снощи с Джъстин поговорихме за това как стоят нещата и честно казано ми се струва коренно променен. Той просто не е същият човек. Хубавото е, че се е променил в положителна посока и сега смятам, че можем да бъдем приятели. Съгласих се на среща с него (можете ли да си представите). Днес беше първият ми работен ден в модната редакция. Мисля, че се справям чудесно, защото получих похвала, което за една новобранка си е цяло постижение. Статията, която подготвих, е готова и в следващия брой ще бъде публикувана. На върха на щастието съм!

5 часа по-късно:

Знаех си, че много хубаво не е на хубаво! Ето и какво стана...
Хванах си такси, защото заваля силен дъжд. Когато пристигнах пред квартирата ми, ме чакаше Джъстин с букет червени рози. Щях да падна! Първоначално помислих, че е някаква шега, но не само че не беше шега - нещата бяха по-сериозни, отколкото предполагах.

- Заповядай! Тези прекрасни червени рози са за теб! - каза Джъстин.
- За мен ли?! Ами... благодаря! - отвърнах аз.
- Предполагам няма жена, която да не харесва червени рози. Те са израз на любов и...
- И освен това, който обича розите, търпи и бодлите им - прекъснах го аз, преди да е казал още нещо.
Наистина бях като попарена. Как до преди няколко дни това беше момчето, което се стремеше да ме изкара извън нерви, като ме дразнеше с всичко възможно, а сега ми подарява червени рози и ми говори, че били израз на любов... Объркана съм!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...