- Е, кой ще започне пръв? Може би господинът с червения пуловер? Вие май за първи път сте на наша сбирка, нали не греша? – Ръководителката на групата се усмихна и подкани с ръце Стойко да се изправи. – Не се притеснявайте, споделете проблемите си! Нали затова сме се събрали тук.
- Аз... ами... такова... малко ме е срам... ъъъ не знам как да започна... За пръв път ми е наистина. Ми аз... щото... ми такова... Да, ъъъ... – Стойко се изкашля няколко пъти, събра малко кураж и започна да говори малко по-свързано. – Вижте, на мен проблемът ми е следният: страх ме е да говоря пред много хора, щото... ми де да знам и аз защо, просто съм много срамежлив. Ето, вчера отидох да си купя хляб в кварталния магазин и вътре беше пълно с хора и аз не можах да кажа нито една дума на продавачката. Трябваше само да соча с пръсти и да показвам какво искам. Но докато тя разбере точно какво ми трябва, вече ми беше напълнила торбата с четири кутии цигари, торта, чипс, една купа с близалки, три глави червен лук (ама от най-големите), половин кило банани, три килограма храна за котки (ама „Уискъс“, от най-скъпата) и (не знам откъде го донесе) един чувал цимент. И аз понеже съм много добра душица, не можех да ù откажа и купих всичките неща, нищо не върнах. Защо, по дяволите, ми е тоя чувал с цимент?!
- О, да, разбирам Ви, господине, това наистина е много неприятно – ръководителката на дискусията г-жа Ценева каза тези думи с възможно най-мазната си усмивчица. – Но не се безпокойте, как Ви беше името? Стойко, нали? Не се безпокойте, само трябва да посещавате редовно нашите дискусии и ще се оправите. Коледа е, а на Коледа се случват чудеса, ще Ви излекуваме, господине! Също така искам да Ви помоля да минете през нашия магазин на излизане. Продаваме много добри изкуствени торове, а също и пестициди продаваме. Унищожават всякакви вредители: попови прасета...
- Ама, г-жо Ценева, аз живея в апартамент, нямам никаква земя, за какво са ми тези изкуствени торове?!
- Стойко, с риск да се повторя, пак ще Ви напомня: Коледа е. Не можете да ми откажете. Купете си малко торове, много са евтини. Обещала съм на съпруга си, че ще минете после през магазина да си купите... Нали не искате мъжът ми да стои и да Ви чака напразно?!
- Да, да, добре, ще си купя, няма проблем... Ама аз... такова... не ми трябва много... ама добре де, ще си взема...
- Идеално, идеално! Ето, скъпи приятели, последвайте примера на Стойко – поговорете за проблемите си, а след това в духа на Коледа, минете през магазина на мъжа ми и си купете малко „син камък“. Продаваме и сапун, домашно производство. Два калъпа – само за 10 лв. Невероятна промоция! – Г-жа Ценева плесна с ръце и прибра сивата си коса зад ушите. – Е, кой ще е следващият? Говорете, говорете, споделете!
Настъпи неловко мълчание в стаята. Всички наведоха поглед и никой не обелваше дума. Най-накрая младият Желязко стана и заговори:
- Щом никой не иска да говори, явно пак аз ще споделям неволите си – думите на Желязко бяха посрещнати нерадостно. Хората от групата го познаваха достатъчно добре и оплакванията му всеки път ги отегчаваха безкрай. Някои от членовете на групата дори си шушукаха, че съквартирантът на Желязко опитал да се самоубие като скочи от терасата на блока, но успял само да си счупи единия крак. И всичко това заради неспиращите жалвания на Желязко. – Както всички знаете, аз имам проблеми с жените. Не мога да си намеря приятелка. Това направо ме изгаря отвътре, задушава ме. Чувствам се все едно огромна скала е паднала върху мен и ме притиска с всичката си сила. Не мисля за нищо друго, не искам нищо друго. Желая само капчица любов от някое женско същество!
- Трудно ще стане, братле, грозен си колкото моя космат задник. Само че той мирише малко по-добре от теб – чу се глас от групата.
- Жоро, и до теб ще стигнем. А до тогава, моля те, въздържай се от коментари! – този път в гласа на г-жа Ценева се четеше нотка гняв. – Желязко, моля Ви, продължете.
- Напоследък всякакви мисли ми минават през главата – гласът на Желязко изтъня и той направи кратка пауза, за да събере сили да продължи. – Стигнах до извода, че проблемът ми с жените започна още от най-ранна детска възраст. В четвърти клас в часа по Литература написах есе на тема „Защо изпражненията са кафяви?“. Оттам насетне учителката ми ме намрази. Дори показа есето на директора, който се разплака от смях. Но не така реагира заместник-директорката. Тя и останалите учителки от тогава ме нарочиха като някакъв изверг, смятаха ме за някакво малко извратено копеленце. И най-лошото от всичко беше, че и до ден днешен не знам защо ла*ната са кафяви! – По бузата на Желязко потече сълза. Той я избърса с ръкава си и продължи. – После в университета нещата малко се пооправиха. Жените не спираха да тичат подир мен. Но в един момент просто реших да спра да им крада чантите. А сега... сега положението е трагично. Когато ме види някоя жена, направо се погнусява от мен. Някои дори тръгват да бягат от мен. Реших, че може би трябва да стана гей, но тогава забелязах, че и мъжете бягат. Всички хора бягат от мен. Мисля, че проблема се състои в това, че съм контрольор в Градския транспорт...
- Да, да, Желязко, може наистина да е в това проблема – г-жа Ценева изрече тези думи с доста отегчен поглед. – Мисля, че знам как да Ви помогна. Сменете професията, Желязко. Напуснете работа, отидете на село, купете си къща, нива, трактор. Можете да започнете още от сега. Нова година – нов късмет! Нали така? Съпругът ми ще Ви даде начален старт. Ще Ви обясни всичко за аграрния бизнес. И от него можете да купите най-добрите продукти за всеки един земеделец! – Отново неловко мълчание. Дори г-жа Ценева усети, че тук малко прекали с рекламата на магазина си. - Някой друг? Хайде, не ни остава много време, още един да се изкаже и ще привършваме! Мисля, че е твой ред, Жоро, обещах ти думата.
Дойде ред и на най-колоритния член на групата да разкаже за проблемите си. Жоро определено не изглеждаше като човек, който има нужда от помощ. Притежаваше някакъв дяволит поглед и устните му вечно бяха извити в някаква загадъчна усмивка.
- Здравейте, хора! Казвам се Георги и съм тук, защото според приятелката ми обожавам да обиждам хората. Аз въобще не мисля, че е така и смятам, че съм си нормален човек. Но нали знаете кой командва вкъщи... Просто нямам избор. И затова съм тук всяка седмица, за да обяснявам колко лош човек съм. Но колкото и да съм лош, не съм чак такъв балък като Желязко. Жека, братле, препоръчвам ти да си направиш пластична операция. Истината е, че наистина си грозен, човече. А каквото и да си говорим, жените не харесват грозни мъже. Г-жо Ценева, знаете, че съм тук по принуда и не Ви харесвам особено много. Затова ще Ви го кажа директно: тези изкуствени торове и пестициди си ги заврете там, където слънце и луна не огряват. А ти, новият, Стойко ли ти беше името? Пич, ако искаш малко повече самочувствие, тук няма да го намериш. Най-много да си тръгнеш с една торба „син камък“.
- Георги Тодоров, извинете се веднага или ще Ви изгоня от тук и повече няма да Ви стъпи кракът на наша сбирка. Знам, че точно това искате, но също така възнамерявам да говоря и с Даниела за това как се държите тук. Да видим тогава как ще реагира „шефът“ вкъщи! – г-жа Ценева беше почервеняла от гняв.
- Добре, добре, извинявам се. Само недейте да говорите с приятелката ми, не искам скандали. Може би наистина малко прекалих. ОК, ще спра да гавря присъстващите тука. Но разбирате ли, то просто е по-силно от мен. Чувството за хумор имам предвид. Просто виждам толкова много балъци всеки ден и изпитвам нуждата да им обясня какви глупаци са. Ще се опитам да запазя добрия тон и на всеки от вас ще му дам добър съвет. Иване, знам, че имаш комплекси, че имаш големи вежди. Представи си, че са две големи пиявици, които изсмукват лошото от кръвта ти и те правят по-добър човек. Пацо, теб жена ти като те бие, просто я напусни. Ако не можеш да го направиш, просто изхвърли точилката в контейнера, за да може да те бие с нещо по-малко болезнено. Или най-добре спри да пиеш и да се прибираш на четири крака у Вас. Петя, ти твърдиш, че си лека жена и не можеш да отказваш на мъжете. Пробвай следващия път, когато ходиш на дискотека, да останеш трезвена. Не че ще отказваш по-трудно на тези, които искат да спят с теб, ама поне може да се прибереш с някой по-нормален. Или най-добре отидете на дискотека двамата с Желязко. Поне неговия проблем ще решиш и ще ни спасиш от мрънкането му. Росене, клептоман такъв, ако ще продължаваш да крадеш, кради от някой бижутериен магазин, не от нас! Така или ще забогатееш, или ще те опандизят. И в двата случая ще е по-добре отколкото сега. Знам, че ти беше човекът, който ми открадна химикала миналата седмица. Стефчо, ти си пристрастен към марихуаната, нали така? Човече, пред теб има два пътя – или спираш веднага тревата, или продължаваш да си пушиш и спираш да мрънкаш и да ни посещаваш. В единия случай ще станеш нормален човек, а в другия – толкова ще затъпееш, че поне ще спре да ти пука, че пушиш толкова много. Ако решиш да откажеш марихуаната, винаги можеш да се отървеш от ненужните количества, като ги дадеш на мен. Мария, ако искаш да мъжът ти да спре да мирише толкова лошо, просто спри да му готвиш манджи с ужасяващо количество чесън в тях! И накрая искам да се обърна към всички: хора, Коледа е, обичайте се, вярвайте в чудеса, наслаждавайте се на живота, усмихвайте се и нещата ще се променят към по-добро. И ако все пак сте решили да купувате изкуствени торове, зарежете глупавия магазин на г-жа Ценева. Има един няколко пресечки по-надолу, където продават два пъти по-евтино.