- Е, кой ще започне пръв? Може би господинът с червения пуловер? Вие май за първи път сте на наша сбирка, нали не греша? – Ръководителката на групата се усмихна и подкани с ръце Стойко да се изправи. – Не се притеснявайте, споделете проблемите си! Нали затова сме се събрали тук.
- Аз... ами... такова... малко ме е срам... ъъъ не знам как да започна... За пръв път ми е наистина. Ми аз... щото... ми такова... Да, ъъъ... – Стойко се изкашля няколко пъти, събра малко кураж и започна да говори малко по-свързано. – Вижте, на мен проблемът ми е следният: страх ме е да говоря пред много хора, щото... ми де да знам и аз защо, просто съм много срамежлив. Ето, вчера отидох да си купя хляб в кварталния магазин и вътре беше пълно с хора и аз не можах да кажа нито една дума на продавачката. Трябваше само да соча с пръсти и да показвам какво искам. Но докато тя разбере точно какво ми трябва, вече ми беше напълнила торбата с четири кутии цигари, торта, чипс, една купа с близалки, три глави червен лук ...