Коледни снежинки
- Ани, внимавай, дръж се здраво за люлката, Виктор пак те засилва...
- Държа се, г-це Доктор - извика Ани през смях.
Дияна въздъхна безсилно, а после се усмихна скрито. Вече пет години се грижеше за децата в ''Дома на Надеждата'', обичаше ги всички, но Ани... нещо в това момиченце я докосна дълбоко. Малката бе едва три годишна, когато я доведоха, а животът вече и бе предложил от най-горчивите си блюда. Била отглеждана от самотна майка, но преди малко повече от година тя починала в автомобилна катастрофа. Някакъв хлапак се перчил на пътя с новото си БМВ, изгубил контрол и... Ани била на задната седалка.
Натрошените стъкла наранили очите И, и от тогава тя не виждаше.
Преди четири месеца Директорът на дома извика Дияна в кабинета си. Той бе видимо развълнуван и без да продума И подаде плик. Дияна го отвори, а вътре откри пари в брой и бележка, на която с разкривен, момчешки почерк пишеше:
''Тези пари са за сляпото момиченце. Чух, че някакъв доктор в София може да я излекува, направете каквото трябва.''
''Значи все пак съвестта се лекува с пари, доста е взел за БМВ-то'' помисли си Дияна. Гневът към малкия убиец отстъпи пред радостта от надеждата, че Ани може да прогледне отново. Малките зелени очички бяха толкова красиви, ала някак тъжно бездвижни... Обадиха се на въпросния хирург, направиха необходимите изследвания и... след седмица щяха да свалят превръзките. А малката бе все така лъчезарна. Смехът на Ани озаряваше дома, носеше радост, а и кой би посмял да бъде нещастен, когато малкото сляпо дете, което си няма никого, е щастливо?
- Деца - извика г-ца Славова - хайде да влизаме, време е да напишете писмата си до Дядо Коледа.
С бурни, радостни викове двадесет и шест деца се втурнаха към дневната. Тяхната учителка ги съветваше да не искат големи подаръци, защото и тази година Дядо Коледа е ужасно зает... а в очите И се криеше тъжната сянка на реалността.
Дияна взе листа на Ани.
- Кажи, Ани, какво да напишем.
- Пиши, г-це Доктор:
''Скъпи Дядо Коледа, аз не искам кукла, тази, дето мама ми я подари, е най-хубавата на света. Дай моята на Валя, че тя още си няма. Обаче, ако може, искам да видя снежинки - мама много ги обичаше и винаги, когато валеше сняг, излизахме да ги гоним...'' Написа ли, г-це Доктор?
Дияна мълчеше, сълзите я задушаваха, сълзи на тъга и надежда. Тя прегърна малката и тихо каза:
- Да, написах...
***
Професор Георгиев бе дошъл за дългоочакваното събитие. Дияна не дишаше от вълнение, докато той срязваше превръзките. Очичките на Ани бяха подути и зачервени, но...
- Да отварям ли вече очи - каза тя нетърпеливо...
Да, Ани, но бавно. - каза професорът.
Детските очи се отваряха, а с тях изгряваше най-сладката и щастлива усмивка на света.
- Виждам, г-це Доктор - извика Ани, - ама много си хубава, като по телевизията... Дияна я гушна силно и през сълзи благодари на проф.Георгиев.''На Коледа наистина стават чудеса'' помисля си тя и излезе да съобщи хубавата вест на всички, които тръпнеха в очакване. Виктор се втурна в стаята при Ани:
- Ей, Ани, ти сега като виждаш, можаш ли да бягаш?
- Да, и по-бързо от теб мога даже - и двамата хукнаха навън.
Дияна тръгна след тях, отвори вратата и... валеше сняг, а Ани се смееше и с протегнати ръчички гонеше снежинките...
© Яна Вълчева Todos los derechos reservados
Какво друго да пиша?