Когато се върнахме от разходката, Г-н и Г-жа ...сон бяха облечени официално и се суетяха в кухнята, запасали престилки.
Това е една много важна отличителна черта от нас българите - тук и мъжът, и жената наравно участват в домакинската работа, особено ако са поканили и гости. А иначе ти знаеш типичната българска картинка - жената - в кухнята, а мъжът - на весели приказки с гостите.
Г-н ...сон беше по риза и с яркочервена вратовръзка. Г-жа ...сон - с яркочервена блузка и черен панталон. Какъв късмет! Мойта рокля - от онези до под мишниците, дето се носят с риза отдолу, също е червена. Как съм уцелила само Коледната шведска униформа!
Бяха поканили на обяд една финландка - бивша колежка на Г-жа ...сон. Тя дойде точно в 14.00. Ула.Според мен над 35-годишна. Дребна, плоска в гърдите, но иначе много словоохотлива. Разказа ни, че от 2 години не работела, защото искала да си почине и "да направи нещо за себе си". Полюбопитствахме какво точно. Тя не беше женена, очевидно. Иначе щеше ли да дойде на коледен обяд в чуждата къща сама? "Музика, литература..." - отговори ни тя. "Може би да пътувате?". "В никакъв случай! Цял живот работата ми е била свързана с пътувания. Знам всички летища и всички терминали наизуст! Достатъчно! Но вече си починах и сега отново се пооглеждам за работа". В същото време се оказа, че живее под наем в един от най-скъпите райони на Стокхолм - до самото Кметство. Значи не е бедна! Всъщност, в Швеция няма бедни хора. Само психично болни социално изолирани могат да изпаднат в положение на бедност. Чувал си, естествено, Швеция е една от най-социалните държави.
Обядът, както може да се предположи, беше на шведска маса. "Няма строги правила. Всяко семейство има свои собствени" - напътстваше ни Ула. Помолиха я да мине пред нас и да ни показва. "Първият път се слага по малко и съвсем не от всички ястия. След като ги изядете, ставате и си сипвате от това, което ви е харесало, и нещо друго и т.н." "Трябва да минете най-малко седем пъти!" - каза Г-н ...сон. "Не бива да се претрупва чинията! И всичко, което сте си сложили, трябва да го изяздете!". Много полезно, че ни посъветваха. Знаеш как е по "шведските маси" на симпозиумите в България!
Впрочем Г-жа и Г-н ...сон не се бяха престарали с готвенето. Повечето неща ги извадиха от консерви - любимите ми риби във фантастични сосове, каквито в България няма. Те нарекоха специалитета си "бяла риба", но бялата риба, която продават в България, е някакво мъниче. Тази тук беше огромна. Изкисната била във варов разтвор в продължение на една седмица. Действително - никакъв вкус. Отгоре залята със сос бешамел. По-нататък следваха кюфтенца, приготвени от Г-жа свекървата ...сон, бейби кремвиршчета, запечени на тиган, и шунка - забележи! - намазана с мед и набучена с карамфил. Шунката не беше лоша, ако се абстрахираш от меда.
Имат си специална местна коледна безалкохолна напитка. Аз, като любителка на кока-колата, не се очаровах особено. "По време на Коледните празници продажбите на кока-кола в Швеция рязко спадат!" - гордо каза Г-н ...сон. Имаше също коледна бира "Гинес" - почти безалкохолна, според мен. И малки шишенца с концентрати, поставени в специална Коледна кошничка с листче с Коледна песничка, която явно всички знаеха, защото тутакси запяха: "Хей, Томте, Томте, нещо си...". "Томте" на шведски е Дядо Коледа, а текстът беше нещо от рода на: "Хайде всички Дядо-Коледовци да се наредим и да се веселим..."
Едно наблюдение върху българите, което сподели с нас Г-н ...сон: когато НИ канят да си вземЕМ нещо, ние обикновено ПЪРВИЯ път отказваме. ВТОРИЯ път също отказваме. Едва на третия може да приемем или отново отказваме. "Да знаеш, че тук каним само по веднъж!" - полушеговито ми каза Г-н ...сон. - "Ако кажеш "не", значи "не"". Въпреки това, когато ми предлагаше нещо, той казваше: "Искаш ли бира? Първи път?". И аз отговарях: "Не, благодаря. Трети път."
Разказваха се и вицове за финландци, които тук се славят като пияндурници. Ето един такъв: Събрали се няколко финландци да пият. Пили ден, пили два, пили три, накрая единият рекъл: "Наздраве!". А друг му викнал сърдито: "Ти да пиеш ли си дошъл или да приказваш!". А също и че не си казвали "Наздраве" ("Скуль" - на шведски), а "Ню!" ("Сега!"), за да използват по-малко букви.
Обядът завърши с разкошен сладолед, както каза Г-жа ...сон - купили същата марка сладолед, каквато се доставя на Кралското семейство. Наистина беше божествен! Заливката беше от плодове, събирани още от лятото - малини, ягоди, ябълки, круши, сливи, стафиди. Всеки слой добре узрели плодове се залива с ром и така се пълни в продължение на месеци. Тънкостта се състои в това да не се допусне ферментация. Наистина - разкош! Решавам и аз да си го правя в България! Само не трябва да се слагат цитрусови плодове и банани!
С кафето се преместихме пред телевизора за традиционната порция Уолт Дисни.
Внезапно за мен Ула си тръгна. Къде щеше да върви в тази тъмница?! Споменах ли, че тук мракът настъпва в 15 часа по това време на годината?
В Швеция Коледа се посреща на 24-ти декември в 16.00. Мислех, че е заради Ема, но ме увериха, че цели поколения шведи посрещали Коледата по един и същ начин. От 15.00 за един час по телевизията дават Уолт Дисни - от най-старите серии - Дядо Коледа как приготвя подаръците. Всички шведи тържествено го изглеждат, след което си честитят "Гуд юль" т.е. "Честита Коледа".
Точно в 16.00 Ема започна ритуала "Отваряне на подаръци". И най-малкото нещо беше грижливо опаковано и надписано. Г-жа ...сон бе посетила специален курс по японско опаковане на подаръци! Представяш ли си! Гънките на хартията са наистина като кимоно или като ветрило. Много красиво!
Ема започна от най-малките подаръци - перца за електрическа китара! Най-големият подарък пак беше за нея - самата електрическа китара! Нито майка ѝ, нито баща ѝ са музиканти, но в средното училище децата задължително учели по два инструмента! До момента тя свири на виола, но пораствайки, както каза майка ѝ, разбрала, че това не е най-подходящият инструмент за свирене с приятелчета. Между другото, Ема има и синтезатор, и на мен, като любител, страхотно ми харесаха някои неща, които изпълни.
И ние дадохме подаръци, и ние получихме, и много снимки си направихме...
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados