Колежката Делчева или Пъстротата на живота    14

             Летните месеци бяха благодат за децата. Игри на воля по пясъка и във водата, из къщите ни в Миродато. Ние бръмчахме с моторите два пъти месечно при тях, всички родители ни навестяваха. Тогава леля Фани и чичо Яни бяха на седмото небе, отново заедно както едно време, когато бяхме млади се шегуваха, и  спомени, спомени.

            Навън тихичко ромолеше есенен дъждец. Бъбрехме си смехории в ''Маковете '', хихикахме тихичко за да не смущаваме другите посетители/.

- Хораа - през смях каза Силвия - Изглежда Нептун ме е харесал, бременна съм, Ани трябва да настигнем Лили и Поля

- Ох престраших се, как да го кажа. Чувствам, че Нептун не ме е подминал, бременна съм и аз - тихичко изрече и Ани.

- Я по-високо вие двете - смееше се сега Лили - Нептун бил виновен, а. Честито ви момичета, така и трябва

И настана весела шумотевица, ръкомахания

- Мирославе, не стой безучастен, виж хората какво правят. Поля вече изравни рекорда ни, Силвия и Ани ще го направят, а ние с теб дремем. На работа скъпи, не се стискай - с преправен глас се  възмущаваше Лилито.

И  отново избухнахме в смях, добре че още имаше малко посетители, а и никой на никого не обръщаше внимание на такива веселия.

- Работя и аз по въпроса, но ти се стискаш и те е страх от щъркела - с покашляне и целият пламнал от неудобство се опита да въдвори спокойствие Миро - После да не мрънкаш, ох малко съм бременна, ама аз на шега го предложих

Нов смях и хихикане от наша страна.

             На поредното неделно събиране предложих като на шега

- Върти ми се нещо из главата, имам изгодна оферта за Пампорово, хотел-ресторант ''Бор'', отиваме нали. Тъкмо за децата сняг, а за нас чист въздух. за десет дена  е, пълен пансион. За какво ги имаме тези Мерцедеси, нали имаме вериги, все ще издрапат до там.

Какичка Нинка разясняваше на децата къде ще ходим, а те бяха по-въодушевени от нас и радостно пляскаха с ръчички, или имитираха хвърляне на снежни топки.

И в планината било прекрасно. Натежалите от сняг клони на дърветата  се бяха превели, тук-там сняг падаше от тях , клонките се удряха освободени в други клонки и се получаваше нещо като снежна феерия лъщяща на зимните слънчеви лъчи.

Ние с Тео бяхме неотклонно до наедрелите Силвия и Анито, едно подхлъзване, и...

А децата бяха във вихъра си. Спускаха се с шейнички, а Миро и Иван ги теглеха нагоре като влакче.

Нинка с по-големите деца се учеше да кара ски. Поля и Лили помагаха с бутане на влакчето или идваха при нас. Уморени и щастливи вечер децата си лягаха да спят, а ние в салон-ресторанта дегустирахме червени вина и мезета.

- Ей, я се съберете малко по-така - шеговито предложи Лили - Обаче без глъчка, че току виж ни изгонили от ресторанта за нарушаване на вътрешния ред. Миро, ти къде,...скъпи хора, бременна съм и аз, а виновникът иска да ни избяга. Шшшът, без паника и гюрултия, пак ви водя в резултата, три на две за мен

Тихичко честито, наздраве и звън на чаши, нали не сме си у дома.

Изглежда годината да е женска, плодовита.

Нептун, пардон, от родилния дом ми подадоха момиченце, Снежанка. Отново радостни викове, наздравици, пожелания.

Нептун след месец не забрави Ани и Тео, и защото вероятно много са слушкали и им хванал две момиченца-близначки. Хайде пак трезвенниците я объркахме с наздравици.

Не останаха назад Лили и Миро, отново момиченце изплака в тяхна чест. Миро се оглеждаше, аха да каже, абе аз исках момче, ама и момиченце не е лошо. Нинка беше най-щастлива, имаше си и друга сестричка, малка ревлива кукличка.

              Отдадени в грици по деца, семейства и работа, дните се търкаляха неусетно.

Станахме като цял  футболен отбор. Предложих да купим по-голям микробус, вместо да търкаляме семейно леките коли. Даже се смеехме голям микробус, като за междуселска автобусна линия.

И защо не, имахме свободни гаражни клетки в Автосервиза и Пункта за технически прегледи, , а има и охрана все пак. И речено-сторено. Купихме Спринтера. И всеки си  знаеше местата, шофьор, един на предната седалка и отговарящ за вратата, двама възрастни на последната седалка, а децата си знаеха седалките и прилежно закопчаваха предпазните колани.

Отново пътувахме до гръцкото море, но малко със сменени роли. Ние мъжете и децата , заедно с багажа в микробуса, а майките-амазонки на мощните мотори. На кратките почивки в крайпътни заведения, те шеговито прибираха ключовете на моторите, а децата драпаха по моторите под зоркия ни поглед да не се изгорят на ауспусите. Нинка като най-голяма имаше  привилегията да ходи от мотор на мотор, да дава газ и натиска клаксона и после тържествено да заеме мястото си в микробуса, закопчана с колана  и малко завистливо да гледа към моторите.

А ние мъжете се радвахме като ни предоставят моторите да покараме малко, да не забравим как се седи на  мотор.

- Знаете ли какво ми се мотае из главата- между две глътки кафе сподели Иван - Оня нашият човек в Австрия ще свърши работа. Да зарадваме жените с мотори, ей така за кеф да бръмчим осмината из страната или до къщите в Миродато, а децата да поверим на родителите си. Даже лятно време да са на морето, а ние  осмината да ги посещаваме с моторите. Е, има и друго де, те на мотори, а ние да се тръскаме в микробуса. Ама по един огромен чопър около 650 кубика, да ги зарадваме а, заслужават го.

- Нека да са една марка и модел, и по възможност и в един цвят, червен например - предложи Миро - нали знаеш жени са, все някоя ще каже исках оня мотор, а ми се падна този.

- Така е, прав си, после върви се разправяй с жени - компетентно заключих

Тео само поклати глава и се усмихна под мустак, както се казва.

Пристигнаха четери Хонди Шадоу, червени и лъщяши, с черни кожени чанти от страни, чопъри.

Мотори мечта, чак ние се оцъклихме и спогледахме зависливо.

- Силве, чакам те при Тео в сервиза,... да, да всички сме тук, сега ще се обадим и на момичетата.

Ами  след работа, около 18 часа,...нее, после ще има ядене и пиене - весело й казах

Другите също се обадиха , зачакахме  и с парцал в ръка прибърсвахме за кой ли път Хондите.

- Най-добре ще е, да затворим бокса, вкарваме ги вътре, включваме осветлението, аз ще снимам, все пак и това е радостно събитие - смееше се Тео - И да си  избират мотор

Влезнахме всички в полутъмното хале, и докато очите ни привикнат със сумрака, Миро включи осветлението. Примижахме на силната светлина.

- Момичетааа - извиках - Избирайте си мотор, за вас са

Настъпи малко паника, моторите ли да гледат, нас ли. Засуетиха се около машините, галеха нежно кормилата,ръкохватките, потупваха кожените чанти. Тео уверено снимаше. А те се въртяха около моторите, кой да си избера, всички са еднакви.

- Аз избирам този - престраше се Поля и го възседна

- А за мен този - посочи мотора пред себе си Силвия - Харесах си го от пръв поглед

- Охоо, този ще е за мен - смееше се Лили

- Остава този да е моят мотор -  посочи с ръка Ани - Как се радвам, от дете мечтая за мой мотор

Амазонките вече ги бяха възседнали, ревът на четирите мотора изпълни помещението. Даже и без моторските  костюми те им прилягаха. Честито момичета.

- Ами в събота да потегляме към морето да се похвалим на децата и родителите си , какво ще кажете - смееше се Ани - Да ги изненадаме

Осемте мотора летяха към морето. На обичайните ни почивки Миро се засуети покрай Хондата на Лили, поглежда , притяга  чантите

- Какво харесва ли ти - сериозно го попита Лили - Не се продава, само можеш да си направиш снимка с него

И като по команда всички избухнахме в смях, а Миро бе възнаграден с целувка.

Служителите по граничните пунктове, не че не са виждали разни неща, но появата на моторите и особено мотористките, ги впечатли. И сега  с усмивка ни пожелаха приятен път.

Жените ни предвидливо вече бяха заключили за да няма изненади от Нептун.

          Междувременно разширихме '' Маковете '' с две зали, едната специално за нас, с гръмкото име зала ''Независимост'', ами ние станахме много народ, както се шегуваше Иван, хора за една сватба. Обособихме и детски кът с началник кака Нинка. А залите украсихме с наши картини.

За Осми март ни чакаше приятна изненада.

- Скъпи хора - започна Лили - Тази година ние жените, учредихме няколко награди, ще ви представя призьорите

Мъж на годината -  Иван, че не се поддаде на еуфорията и има две момчета

Мъж майстор  -  Петьо, каквото дете иска, такова прави, има момче и момиче

Мъж първенец -  Теодор, изведнъж подобри рекорда ни, има момче и две момичета-близначки

Мъж художник   -  Мирослав, иска се усет и търпение за три момичета...

Последваха бурни ръкопляскания и свиркане с пръсти.

- Тишина, тишина моля - продължи със смях Лили - А без нас, щяхте ли да сте наградени, щяхте, ама друг път. Хайде наздраве и честито на наградените.

Отново ръкопляскания и радостно викове.

Децата прекъснаха игрите си и заподскачаха около нас. Нинка се бе промъкнала до баща си, вдигаше наздравица с чаша безалкохолно. Очичките ѝ радостно ни оглеждаха.

следва...