Беше късен делничен следобед. Градчето, изпълнено с живот, се радваше на собственото си активно съществувание. Мърморенето на колите, глъчката от многобройните разговори и хилядите други странични шумове се сливаха в едно, за да се превърнат в един чуден, гласовит хор. Нескончаемото музикално произведение въртеше плочата си всеки ден и продължаваше дори след като слънцето залезеше.
Иззад ъгъла се подаде младеж и лицето му набързо бе окъпано в светлинните пръски на слънцето. Ярките слънчеви петна заиграха по кожата му и отвътре веднага го обля една фина топлота. Момчето вървеше спокойно по улицата и на отделни интервали палитрата на чувствата му се менеше: известно време прекарваше в приятната компания на слънчевите лъчи, а после, като един неумолим душ от контрастни чувства, го обливаше хладното проникновение от сенките на сградите. Сякаш сгушвайки се под крилото на някаква изкуствена „Жар-птица“, младежът вътрешно отброяваше всеки миг до момента, в който отново щеше да възтържествува ...