31 mar 2025, 10:24

Колелата на справедливостта

  Prosa » Otros
555 3 4
1 мин за четене

 И двамата бяхме с тридесетина години по млади. Беше решил да издава списание.( Издаде все пак няколко броя.) Затрупваха го с ръкописи отвсякъде ( Един имаше на Брайлова азбука). Инструктира ме как да му помогна. " За начало отсяваме графоманите. Отваряш на слука и четеш. Ако всичко у героя върви по мед и масло, непознати хора от едната симпатия му помагат а враговете му загиват в адски мъки без никакво усилие от негова страна , слагаш творението на този куп."

Още с първия си опит попаднах на космически контрабандисти, които препускаха насам натам със свръх светлинна скорост и единственото което им се случваше беше ,че забогатяваха все повече и увеличаваха списъка си с нежни завоевания. Осведомих го и шкартирах ръкописа. Похвали ме." Точно така! Графоманът се крие в дупката си и пише. Писането за него е компенсация за не състоялия му се живот. Блян за втора чудодейна възможност.За решителен реванш!"

Сложихме графоманите на място и аз доволен се прибрах е дупката си. Хрумна ми да подложа на теста собствените си писания . Резултатът беше безспорен и набиващ се на очи: бях графоман. Типичен тежък случай! И по лошо: Животът ми беше написан от тежък графоман. От ученическите ми години, та и до днес полу познати хора се изтрепваха да ми помагат, набиваха ми самочувствие и ме ритаха по задника за начална скорост. И пак от тогава хора които ме унижаваха и преследваха,  умираха неочаквано в страшни мъки. Без дори да запаля свещичка в църквата . Просто го играех безпомощен идиот на който трябва да се помага.

 

Видяхме се преди дни, припомних му разговора и му разказах за висшата справедливост в живота ми. Той ме погледна хитро през очилата и попита:" А с тези хора ,които са ти помагали безкористно, с тях нищо ли не се случва? Умряха си спокойно в съня си?"

Прав беше. Всичките ми благодетели умряха в адски мъки, макар и не веднага и не в ранна младост. Бог или който и да е друг не беше свиреп отмъстител възстановяващ справедливостта. Не беше и маниак , който преследва простутутки, клошари или шофьори на таксита. Беше си безсистемен масов убиец. Трепеше и добри и лоши и деца и старци, красиви и грозни,силни и слаби. Колелото на справедливостта застигаше всички.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слав Коруба Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мда,нелустросаното лице на истината за графоманите и обикновения живот и за справедливостта, която понякога не идва,защото е закъсала някъде.
  • Всеки успешен опит за самонаблюдение,отново ме връща към Делфи за среща с Пития, но като стигна до храма и прочета:"Опознай себе си."
    И все повече разбирам, че трябва да се върна и продължа да се проверявам.
    Това самопречиства!
    Поздравления за написаното от теб, Коруба (Слав Коруба)!
  • vega666 (Младен Мисана)
    Това е арт терапия бе Младен! Лекарите в препоръчват. Аз в Крафта се представям като графоман. Тежък!
  • Много интересно написан кратък разказ - силно идеен. Как да познаем, че някой е графоман в поезията? Ами много просто. Ако е мъж, той ще публикува по няколко пъти на ден своите нескончаеми римушки - за мама, за тати, за баба, за дядо, за боба къкрещ на печката, за съмнителни пачаври, които ни представя за голямата си любов и пр. Такива "творби" оставят лош дъх /в преносен смисъл/ на мухъл и втръсват до смърт. Ако е жена, то ще реди римички - нагласени и накъдрени отвсякъде, но от самолет ще се вижда, че всичко е фалшиво и нагласено, а стиховете са мъртвородени, претенциозни и невълнуващи. И отново имаме работа с всекидневни публикации. Рими заради римите. Преливане от пусто в празно. Такива автори аз блокирам, за да не покваряват съзнанието ми и да не го нараняват с мъртви слова. И благодаря, че съществува функцията блокиране, защото ми е писнало от честушки - както обикновени, така и свръхпретенциозни. А иначе - за всеки влак си има пътници и клакьори!

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...