И двамата бяхме с тридесетина години по млади. Беше решил да издава списание.( Издаде все пак няколко броя.) Затрупваха го с ръкописи отвсякъде ( Един имаше на Брайлова азбука). Инструктира ме как да му помогна. " За начало отсяваме графоманите. Отваряш на слука и четеш. Ако всичко у героя върви по мед и масло, непознати хора от едната симпатия му помагат а враговете му загиват в адски мъки без никакво усилие от негова страна , слагаш творението на този куп."
Още с първия си опит попаднах на космически контрабандисти, които препускаха насам натам със свръх светлинна скорост и единственото което им се случваше беше ,че забогатяваха все повече и увеличаваха списъка си с нежни завоевания. Осведомих го и шкартирах ръкописа. Похвали ме." Точно така! Графоманът се крие в дупката си и пише. Писането за него е компенсация за не състоялия му се живот. Блян за втора чудодейна възможност.За решителен реванш!"
Сложихме графоманите на място и аз доволен се прибрах е дупката си. Хрумна ми да подложа ...