Колелата на справедливостта
И двамата бяхме с тридесетина години по млади. Беше решил да издава списание.( Издаде все пак няколко броя.) Затрупваха го с ръкописи отвсякъде ( Един имаше на Брайлова азбука). Инструктира ме как да му помогна. " За начало отсяваме графоманите. Отваряш на слука и четеш. Ако всичко у героя върви по мед и масло, непознати хора от едната симпатия му помагат а враговете му загиват в адски мъки без никакво усилие от негова страна , слагаш творението на този куп."
Още с първия си опит попаднах на космически контрабандисти, които препускаха насам натам със свръх светлинна скорост и единственото което им се случваше беше ,че забогатяваха все повече и увеличаваха списъка си с нежни завоевания. Осведомих го и шкартирах ръкописа. Похвали ме." Точно така! Графоманът се крие в дупката си и пише. Писането за него е компенсация за не състоялия му се живот. Блян за втора чудодейна възможност.За решителен реванш!"
Сложихме графоманите на място и аз доволен се прибрах е дупката си. Хрумна ми да подложа на теста собствените си писания . Резултатът беше безспорен и набиващ се на очи: бях графоман. Типичен тежък случай! И по лошо: Животът ми беше написан от тежък графоман. От ученическите ми години, та и до днес полу познати хора се изтрепваха да ми помагат, набиваха ми самочувствие и ме ритаха по задника за начална скорост. И пак от тогава хора които ме унижаваха и преследваха, умираха неочаквано в страшни мъки. Без дори да запаля свещичка в църквата . Просто го играех безпомощен идиот на който трябва да се помага.
Видяхме се преди дни, припомних му разговора и му разказах за висшата справедливост в живота ми. Той ме погледна хитро през очилата и попита:" А с тези хора ,които са ти помагали безкористно, с тях нищо ли не се случва? Умряха си спокойно в съня си?"
Прав беше. Всичките ми благодетели умряха в адски мъки, макар и не веднага и не в ранна младост. Бог или който и да е друг не беше свиреп отмъстител възстановяващ справедливостта. Не беше и маниак , който преследва простутутки, клошари или шофьори на таксита. Беше си безсистемен масов убиец. Трепеше и добри и лоши и деца и старци, красиви и грозни,силни и слаби. Колелото на справедливостта застигаше всички.
© Слав Коруба All rights reserved.
