'' Най-важното е , да намериш душата, която да допълва твоята ''......''Любов'' от Елиф Шафак

          Волвото пееше по магистралата. Е, как не,прибираме се в къщи, ако може така да се каже, камионът във фирменният паркинг, а аз у дома. Ами посрещнахме Новата година по пътищата, но такъв е животът, този който не пътува, мечтае да пътува и обратно, да си седиш в къщи и бездействаш пред чаша водка или вино. Съдба, бих казал примиренчески.

Магистрала, но и тя пуста, тук- там някой ще те изпревари с бързата си лека кола. Е, добре е, щом и сега  изпратих старата година и посрещнах новата на колела, все пак безпорен успех , значи че още съм здрав, борбен и надежден.

Поглеждах към пасажерската седалка, цветенцата ми кротичко се возеха. Усмихнах се по навик, ето вече четвърта година не се прибирам по празниците в България,... мдаа, четвърта в пета година. От как почина  и татко, какво да правя  сам в студа из къщите, нали пожелах на другите колеги весело прекарване, а те доволни, че се прибират при семействата си и не са ги посочили за дежурни камиони по Коледа и Нова година.

И сега се прибирах от курса от Нидерландия, доволен за себе си от свършената работа. Три курса кашони и стелажи с цветя не са изтормозили Волвото, о, забравих и два курса бали  с торф от предградие на Дуисбург до цветните оранжерии около град Утрехт. Можех да стоя още няколко дни в цветната оранжерия, но исках да се прибера даже и следпразнично  у дома си. Собственикът се затюхка,

 че нямал работници за разстоварването и щял да плаща доста евро за денгуби на фирмата-превозвач за тези 4-5 дни престой. Предложих му да ги разстоваря, той се съгласи. И колко му е  да разстоваря с електрокара  палетите с натоварените найлонови торби торф, ама били осем хиляди бройки, да не ги разстоварям на ръка, я. Видяха ми се множко 450 евро за свършеното, но все пак пет часа се въртях около ремаркето с електокара, подреждах палетите на оказаните места, припках в ремаркето да извадя средните палети, почистих го, подписаха документите, платиха ми за работата и бях готов. Подариха ми две саксии с бяла и оранжева орхидеи, аз си купих  две саксии ярко червени  циклама, една азалия и един разцъфнал  антуриум. Баба ми  винаги казваше '' Подари  на жена цвете, няма жена, която да не се  зарадва на цветенце ...'', така и правех винаги, за фрау Крафт от фирмата орхидеи, тя ги харесваше и колекционира. Циклами за фрау Вера,  съседката ми, за сестра й фрау Зина, те бяха  възрастни госпожи и им помагах в свободното си време из дворчетата, да подрязвам храстите, да оправям дървените междусъседски оградки, а те като вярни стражи понаглеждаха къщата ми когато отсъствах.  И  най-важното да има с някой да обелиш проказка, както се казва, като се прибера от курс и от уважение, да им доставя радост с някое дребно подаръче. А  за тези празници винаги купувах 1-2 саксийки в повече, било азалия или циклама, е, ако няма кого да зарадвам , да зарадвам себе си с цвете.

Пробягаха покрай камиона и първите указателни табелки, изход от магистралата за моето градче или селце,... след осем километра изход за

базата на фирмата. Следва завой, бариерата, складове, паркинг с ТИРове, пустия паркинг за леки коли, гараж, хотелче-общежитие , административна сграда. Най-после, спирачки, загасих двигателя, чантичката с документи, кутийката с използвани шайби-тахограф, таблет-навигация. По навик обиколих камиона и ремаркето.

- Ехеей, за много години - провикна се женски глас - Как мина курса, вероятно трафик навсякъде заради празниците

Погледнах по посока на гласа, Гергана, Герито, тя беше перачка на работното облекло, гладачка, шивачка, почистваше  външните бани и тоалетни. Винаги приветлива към всеки, слушаше оплакванията ни, радости или тъга, измърморваше само '' Браво '' или '' Ще се оправиш, с всеки може да се случи '' Но ние, като че ли много-много не се интересувахме от нея, никой не се бе похвалил, че е  спал с нея или да му е била любовница, или да го завлече с нещо, обикновенно пари на заем. Беше възприето да даваме работните си фирменни дрехи, гащеризони, ризи , тениски,чаршафи, за пране, тя подаваше кош за дрехи, слагаше стикери и след ден-два си ги вземахме, изгладени, сгънати, ухаещи на перилни препарати. А бани и тоалетни  бяха по-чисти и от закусвални. Как се справяше с всичко това, даже говореше  много добър немски език, може би от постоянно работещия телевизор в пералното.

- Охо, подобно и на теб, не си ли в отпуска в България- попитах, сякаш не виждах, че не е - Изглежда най-мераклиите за работа сме неотклонно тук

- Да, така е. И фрау Крафт е тук, горе в офиса си, имаш ли дрехи да пусна една пералня, ще са готови докато отчетеш документите

Занесох й чантата с дрехите за пране и по другите задачи.

Двете орхидеи са за фрау Крафт... За нея знаехме само , че като момиче преди години е била на море на Слънчев бряг, тогава още ГеДеРе, харесало й, после отново дошла и се запознала вероятно със спасител на плажа ли, сервитьор ли, няма значение, нали тогава е имало категорията  гларуси. Харесали се, оженили се и заминали за Източен Берлин. А нашият си мислил, че Берлин бил един, няма Източен, няма Западен, Северен или Южен, и чрез нея можел да духне навсякъде. След две - три години заедно с децата си се върнали в България, климатът на Източен Берлин не му понасял. Освен юридическото си образования от Германия , фрау Хелка Крафт завършила и Икономически институт в България, работила като преводачка. Нашенецът си мислил, че морето е до коляно и се увлякал по друга чужденка, полякиня или чехкиня. И станал скандал, развели се и родителите му взели страната на фрау Крафт, а него изгонили от къщи. Даже момчетата й завършили  в българско училище, но после  всички се прибрали в Германия.

Казват, че фрау Хелга Крафт била гръбнакът на фирмата  '' TRANS co '' и е тук още от основаването й. Сега е съдружник и е шеф  на Търговския и маркетинг отдел, през нея минаваха  всички заявки, обработки, товари, образно казано. 

Говореха, че един от синовете й имал Застрахователна компания, а другият строителна, а ние шофьорите имахме сигурност на пътя, защото знаехме, че застраховката ни покрива всички щети, включително и медицински.Бяхме доволни и от факта, че редовно се намираше работа да превозваме материали по обектите на Строителната компания.  Фрау Крафт не бе загубила чувството си за хумор, беше винаги усмихната и ако закъсаме нещо с превода при клиент, обяснявахме й на български проблема, а тя намилаше по телефона на немски и оправяше нещата.Бдеше над нас, а ние не смеехме да послъгваме или измисляме причини за закъснения на товарите.

Почуках плахо на вратата и след разрешението влезнах.

- Фрау Крафт, за много години, щастие и успех ви желая, а това са орхидеи от Нидерландия, специален подарък за вас

- О,Петер много мило от твоя страна, точно тези цветове ги нямам. Благодаря, че отново не си ме забравил...

- Знаете ли - смотулевих подавайки документите

- Да, знам. От фирмата  ми се обадиха за разрешение дали могат да те ползват при разстоварване

- Благодаря ви, платиха ми за работата 450евро , в плик са при документите ми

- Но, ти си работил за тези пари, те са твои,  ето вземи си ги -  засмя се тя подавайки ми плика

- Благодаря, аз...аз... - запелтечих

- Хайде оставяй документи, таблет и отивай да почиваш и след четери дни те искам отново тук на линия

Идваше ми да я разцелувам, но тя беше заета с любуването си по орхидеите.

Въздъхнах облекчено в коридора, добре че подхванах за еврото, видиш ли как честността понякога помага.

- Госпожо Герганаа, Гери - подвикнах в пералното помещение

- Тук съм, влизай, има още 10 минути за сушилня и 15 минути за гладачна машина и си готов

- Нее, аз за друго. Нося ви антуриум от Нидерландия

- Какво, какво ми носиш - смееше се тя

- Цвете, антуриум,... нали курсовите ми бяха там

Тя гледаше ту цветето, ту мен, примърда устни

- Знаеш ли, никой до сега не ми е подарявал цвете - гласът й потрепери - Благодаря ти

Погледнах я, в очите й се четеше само изненада., даже и не мигаше артистично, уж да прикрие сълзи.

- Сядай, ще ти направя кафе, ти не живееш в общежитието нали,  и няма да ти предлагам коняк или водка

Кимнах с глава. След малко донесе  на поднос чашките кафе, бисквити, шоколадови бонбони. Беше свалила забрадката и разпуснала коси.

- Само да  си прибера  цветето  в стаята си и идвам, страх ме е  да не ми го урочасат- тихичко промълви - Благодаря ти.

Подхвана нежно саксията и се запъти към някаква врата.

- Аз живея тук -подхвана тя - От самото начало. Беше ми неудобно в общежитието, не заради таксата, но само мъже...а за квартира ми идва нецелесъобразно, далече, наложи се понякога да работя до по-късно или отрано, поисках разрешение, постегнах стаята като взекидневна и спалня, имам кухничка, баня-тоалетна, все едно модерните едно време боксониера, то не ми трябва и повече. Купих си на старо и бензинова кола, Тойота Ярис, не искам приказки има дизелова кола и кара без пари, колко му е да кажат, всичко е дизелово кой ще усети 10-20 литра гориво. А къде ходя с колата, седмично 2-3 пъти  до хипермаркета, тук наблизо под магистралата

- То и аз къде ли ходя - оправдах се - Купих вана също втора ръка, и от къщи до тук и обратно, то селото, хайде градчето е на 10 километра от тук. А ти защо не си ходиш по Коледа като другите, а госпожо

- При кого да ида, не съм госпожа, все още ...преди време придружавах каргото си около Великден, но и това отмря  - говореше едва-едва

 и махна неопределено с ръка - А ти...

- Ами и аз така, преди през лятото или есента наобикалях къщите, виждам  се с хората дето се грижат за овошките, за лозето или ги наглеждат Те поне като сварят ракия, та ми дадат някой литър и ги досрамява да вземат пари, но аз пък им носех разни машинки втора употреба от тук

           Как ли ще реагира, ако я поканя в къщи, ами ще й се извиня, че съм нямал нищо злонамерено, просто е с добри намерения.

- Виж какво, можеш да си спестиш разни епитети, ако искаш да вървим в къщи и без това имаме няколко почивни дни, все ще измислим да идем някъде и на разходка. Можеш да ми отговориш само с ''да'' или ''не'', и без излишни обяснения за мотивите ти, ще те разбера.

Очите й сякаш се присвиха, дали ме изгледа злобно, друго нищо не помръдна в нея. Даже и ръцете й не треперяха от скрит гняв.

           Настъпи тягостна тишина.

следва.....