Поех се дълбоко въздух, погледнах рубинено червеното отражение на виното по бялата покривка и вероятно пак монотонно заразказвах...
Тогава баба ми довери
'' Пете, нека да имам сто гряха, но ще ти кажа. Ти знаеш, че истинската ти майка е починала, когато беше много малък, баща ти скита сам няколко години и се ожени повторно. Хайде, подкрепихме го заради теб, да имаш и ти майка като всички деца. Но, тя наистина била лоша и зла жена, правеше мили очи пред баща ти, а теб не те поглеждаше. Случайно разбрахме, то хората почивен ден нямат да се ровят из мръсотиите на другите, та машехата ти била омъжена , имали дете, но се залюбила с някакъв и избягала с него. Родителите на мъжа ѝ били влиятелни хора и след развода им, съда присъдил детето на него. Мащехата ти въобще не се закахарила и да обжалва решението на съда. Хората шушукаха, че любовника й я изгонил, живеели ей така с него. И след време татко ти ни я докара в къщи, та да не се чудиш каква жена е била мащехата ти.
Какво решихме с дядо ти, да почива в мир, къщата и каквото имаме тук го преписахме на теб, имаш и две спестовни книжки на твое име, едната от дядо ти, другата от мене, там ти внасяхме по някой лев от пенсийките, от зарзавата и рентата от нивите. Не продавай къщичката, колкото и пари да ти дотрябват, ти си израснал тук, бабиното...''
Не след дълго и баба почина. Прибера се в къщи, отново няма кой да те посрещне, кой да те изпрати. Беше тягостно, отново сам.
Татко ме извика на разговор една вечер в апартамента им.
- Какво ще правим с имота, къщата де, ние решихме да продадем къщата и лозето, а имало там някакви нивя, да запазим заради рентата
- Да, така ще е най-добре, няма кой да се грижи за оная къща, само да й плащаме данъците ли, за това решихме да те уведомим, пък с парите все ще закърпим някоя дупка - пригласяше и мащехата.
А аз живеех там, грижех се за двора, градината, лозето, но те бяха изключили за мен, каква дупка ще закърпват, като нямаха никакви други странични разходи, освен да ги пропият. Кой знае какво му е пилила на главата и той да не стане лош пред нея, се съгласява.
- Добре де, как ще я продавате, документи от къде ще вземете - с насмешка попитах
- Как от къде, от кадастъра, ще подготвят всички документи, нали знаеш за пари и с пари всичко може. И като се яви купувач, давай парите-ето ти документите - настървено говореше татко
- По принцип реда е такъв, но нямате натурален акт, а аз имам и е на мое име, и нотариално заверен. Още преживе баба и дядо са сторили това нещо, така че ти нямаш нищо и ти също псевдомайко. Сбогом и си избийте тази чивия от главите , че ще продадем къщата.
Погледнах към Гергана. Натъжих я сигурно, очичките й ме гледаха милозливо, жално.
- Гергана - хванах я за дланта - Вярвам ти надух главата а, намерих добър слушател и давай всичко на един дъх. Да спирам ли.
- Не Петьо, да пийнем по глътка вино и продължавай...
Пийнахме, размърдахме се за по-удобно във фотьойлите си. Дланта ѝ все така покорно лежеше в моята.
- А спомняш ли си, когато имаше бум на внос на стари леки коли от Европа, не останах и аз по- назад. Знаех немски език от Техникума, имах пари, трябва само да тръгна. Бяха времената в които се изискваше входна виза. Записах се пробно на екскурзия с туристическа фирма.Те вадят виза, с автобус до Грац и обратно. Екскурзоводката излезе разбрана жена и я подпитах, дали мога да си купя кола и да не се връщам с групата, а тя се засмя '' Ами ако не си купищ лека кола, на връщане в автобуса ще бъдем само шофьорът, ти и аз . Може разбира се, всички така правят, визата ти е за три месеца и в рамките на трите месеца можеш да идваш всеки ден. Всички за коли идват, или три месеца работят по лозята, купуват колата и се прибират ''. И така направих, за три месеца извърших 5 курса, беше радостно, докарам лека кола и на другия ден я продавам. После направих такава екскурзия до Гърция, и с визата извърших още 4 курса за коли от Австрия. Да но всяко добро начало имало и край. Големи фирми взеха да вкарват коли с автовози, знаеш по 7-8 коли наведнъж, намирането на коли от Австрия се затрудни, реализацията още по-трудна. Отивам при екскурзоводката в туристическата фирма, нали е вече стара позната, дали знае и може да ме уреди за временна работа, представих й копия на всички свидетелства преведени и легализирани, мисля апостил се казваше. Тя се съгласи, обади се някъде по телефона.
- Готов си, допълнителна такса за мен 100 евро, плащаш ми в Австрия, ще те чака представител на ферма, ще работиш като тракторист
Съгласих се веднага, заминах, платих на жената и готово. Работа като всяка работа, отговорна и ангажираща, нали за това съм дошъл. А преди трите месеца се прибрах в България. Хайде отново при моята позната, и ме изпрати този път като автокранист.
Помагаше ми много и знанието на езика, започнах да мисля на немски, не отказвах никаква работа даже и след работно време.. На обекта имаше и други българи, и се питахме за визи, разрешителни. Един подхвърли, щом си съвестен и работиш, никой няма да те гони или пита имаш ли виза, но започнеш ли да я караш през пръсти, ще те съкратят от работа, ето аз вече трета година съм без виза. Автокранист, беше малко скотски живот, имаше кантина та там се хранех, банята беше от маркуча на водоноска, преспивах в кабината. Скотски живот, но си заслужаваше парите, а и бяхме млади, не чувстваш умора...Но , все пак трябваше да се прибирам, бях я докарал до защита на дипломна работа и съм инженер ДВГ, бяха ми удължили визата чрез фирмата , купих кола и към къщи.
Обадих се на татко, а той ми съобщи, че преди четири месеца мащехата починала. Натъжих се, не заради нея, ами заради татко. Отидох да го видя, той се разплака, извинява, и за какво и за кога.
Започнах работа шофьор на гондола-зърновоз из цялата страна, складова база-мелница, шнека те товари, изсипваш в бункера, само да имаш кокошки за гледане.От дума на дума кантарджията ми спомена за българо-немска фирма търсеща шофьори вътрешни курсове в Германия, имало обяви и по вестниците. Междувременно бяха отпаднали визите за Европа и легално всеки може да върви по европейския свят и да работи. Намерих седалището на TRANSco в България, представих документи и един слънчев ден кацнах в Германия.
Трудничко беше отначало, нови изисквания от новия работодател. Тогава работих в клона на фирмата във Франкфурт и понякога ни пращаха по двама до Полша, или с ферибот до Швеция.После може би за намаляване на административни разходи или по-добро управление, клона го преустроиха в производводствени халета, а камионите и който желае дойдохме тук . Ходех си зиме и лете отпуските до България, татко беше вече изнемощял, наех жена да го наглежда, носеха му храна от Социални грижи, имаше пенсия, аз му отворих сметка за плащане на ток и вода.
И при едно лятно прибиране, разчувства ли се, или просто е искал да ме дочака, издъхна.
Не съм бил лощ син, нали. Даже и да съм бил около него, безсмъртни хора няма.
Почувствах дланта й леко да потреперва в моята, може да се е разчувствала от разказа ми, може и да й е хладно
- И твоята не е била много розова, или както се казва цвете за мирисане. Нее, може би най-правилното е, живот, разровиш ли го даже и с клечка, понякога вони.
Само поклатих мълчаливо глава в знак на съгласие.
- Този път аз ли да напомня, че трябва да пийнем по глътка вино - прошепнах едва-едва - Нито пием като жадни, нито ядем като гладни
Като домакин и по-куражлия изпих виното си, Гергана ме последва. Без да ме подканя, сипах отново 3-4 пръста вино в чашките...
следва.....
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados