Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!

13

         - Дявол да го вземе – каза запъхтян Нънци, докато излизаше от трапа –

при такива операции Буцата трябва да ни плаща, освен вредни и  за допълнителни изкопчийски работи. Мисля, че това е достатъчно за трима, а, Мъро?

         Мъро се изправи от прогнилата стара желязна кофа, която беше обърнал половин час преди това нагоре с дъното за да седне. Намести очилата си за нощно виждане върху маската и плюна в трапа, отговаряйки:

         - Хайде, да им е по вода! Така, както се престарахме, ще има и за нас място, да се гушнем до тях.

         - Що просто не ги очушкаме и да ги оставим да си ги приберат от тук техните, за да си ги закопават, ами ще си даваме такъв зор – изпъхтя недоволно Нънци – то и без това в тази бърлога, я ги открили, чак като се размиришат след седмица, я не...

         - Буцата иска да се застрахова, драги – отговори на свой ред Мъро – като ги закопаем, може и никога да не ги открият. Тия стари порутени постройки, свърталище на наркомани и всякаква паплач в центъра на София са много трудни за бутане. Собствениците са по няколко и са се изпоразпилели по всички краища на света. Ако откриеш единия, другия не можеш и става почти невъзможно да се изкупят земите, след като някой липсва. Юридически казус, това е... Ако ги захвърлим в кариерите или по Витоша, я някой порой ги изровил, я изплували където и когато не трябва, а тук, си е направо почти сигурен вечен покой.

         - Майната им на покоя, аз такова копане не съм удрял и на летни бригади по времето на соца – изпъшка пак Нънци – май отвън отдавна се развидели...

         - Ами почти девет и половина е – каза Мъро – вземи някоя кофа и поседни да попушим и вземем дъх, че да не ни треперят ръцете, като започнем да пуцаме.

         Отвън се чуваше приглушеното тракане на трамваите по Пиротска, шума от движението на колите и забързаните стъпки на хората, лая на градските псета, спорещи край гюмовете и редките пориви на вятъра, спринтиращ от време на време в клоните на дърветата от близкия парк.

         По едно време, докато пушеха и мълчаха се чу камбаната от църквата в парка, а след като заглъхна, от училището до парка се понесе рапиращия ритъм на хитовата песен Gangnam Style...

         - Децата излязоха в голямо междучасие – засмя се Мъро – десет часа е, значи Муши вече трябва да е в градинката и да чака да се появят ченгетата.

         - Горкото сбъркано копеле – измърмори съжалително Нънци – само ако знаеше, че за последен път слуша тъпата песен на корееца...  Дай така и така сме до църквата, като свършим работата да идем да им запалим по някоя свещ...

         - Абе ти луд ли си или на луд дрехите носиш – сряза го Мъро – като свършим трябва да ги заровим и да вазираме моментално, пък и не знаем кога ще стане това. Може да е след малко, може и след 5 часа... Зависи, кога ще се появят куките...

         - Че кой ще знае какво се е случило, че да ни обръща внимание – продължи да го дразни Нънци – ако на теб ти се случи така изненадващо, няма ли да ти е приятно, че някой поне се е погрижил, да ти удари една телеграма до дядо Господ с молба за упокой на душата ти?

         - Ако на мен така ми се случи – занарежда Мъро – ще се превърна в таласъм и няма да напусна този свят, докато не счупя поне крак или не разваля зъб на тъпото копеле, което ще ме затрие... Но ако продължаваш така, има вероятност да превърна тебе в призрак без време, пък и мястото е подходящо, ще има да стряскаш сладката дрямка на наркоманите в това скапано мазе, през студените зимни нощи...

         - Абе не ти ли се струва, че нещо не е както трябва – промени посоката на разговора Нънци – не трябваше ли Къртицата вече да ни уведоми, че уроспията е на линия?

         - Вярно бе – изломоти Мъро – само тоя траверс да не се е нашмъркал и да вземе да не дойде, че тогава не свещи, ами и котилото му ще запали Буцата...

         Едва изрекъл това, Мъро сложи показалец на устните си и даде знак на Нънци да мълчи. От Пиротска се донесе вой на спирачки и неочаквана олелия. Явно там нещо се случваше. Двамата извадиха беретите си със заглушители и махнаха предпазителите в готовност да посрещнат всеки, който се втурне в мазето. В това време мобилния на Мъро запя We Will We Will Rock You на Qeen. Той се сепна в първия момент от неочакваното позвъняване, но бързо се окопити и натисна бутона за връзка. В слушалката проехтя гласът на Къртицата:

         - Работата се сговни! Тъпия травестит го блъсна кола. Дойде по едно и също време с ченгетата преди малко и хукна като пиян през улицата, като ги видя и то, точно, когато един тъпанар с диагноза ауди си пробваше майсторлъка в навалицата. Ченгетата, му викат бърза помощ в момента... Явно работата няма да стане днес. Най-добре си дигайте чукалата от там.

         - Какво бе – изсъска Нънци на Мъро, когато той затвори мобилния и прибра пистолета в куфарчето си...

         - Какво, какво – сопна се Мъро – направихме си хубава физзарядка днес от 4 до 9 и 30, а сега е време да се самоубием и да се закопаем самостоятелно в трапа, че да не ни отива работата зян.

         - Какво – съвсем недоумяващо го погледна Нънци..

         - Абе, какво?! От сто километра се вижда, даже през смахната ти маска, че баща ти те е правил по задължение, а майка ти се е развличала с люпене на семки във великия момент на зачеването ти – изръмжа сърдито Мъро и лаконично финишира – вдигаме гълъбите от тук, майко Тереза! Джемини ще палят свещи на травестита... Дай ютията тук в куфарчето, че да не вземеш да се нараниш с тия твои омекнали и треперещи китки...

14

         Муши се събуди със закъснение. Снощи купонясва до късно в Спартакус и нали имаше парите, които му беше дал Буцата авансово, реши да се поглези с качествен кокаин след купона, който закупи на излизане от един дилър, мотаещ се в тоалетните. Докато се прибираше, шмръкна две линийки в таксито и не разбра, как се прибра в двустайната квартира, която делеше с подобни нему същества.

         През мръсните, жълти от цигарен дим завеси на прозорците, се процеждаше дневна светлина, която осветяваше по чудо оцелелия стенен часовник, между графитите на стените и висящите остатъци от тапети тук, таме.

         Муши видя с мъглеещ поглед, че е десет без пет и си помисли, че е добре, че тази дупка, която наричаха квартира, е на две крачки от градинката на Пиротска.

         Стана от надуваемото си легло. Облече се на две, на три. Прегази през налягалите, кой де свари съквартиранти и случйни гости, по пътя си към банята. Там набързо си пооправи грима, доколкото му бе възможно в това състояние. Извади още една дозичка кокаин от дамската си чантичка и тъй като нямаше тръбичка, и време, изсипа я на гърба на дланта си между палеца и показалеца и я изсмърка през дясната си ноздра скоропостижно. Облегна се с гръб на стената и изчака коката да прояви възбуждащото сетивата му въздействие.

         Замаян, но сякаш с прилив на нови сили, той излезе от банята, обу си червените дамски обувки с високите токчета, имитиращи по форма айфеловата кула и излезе от квартирата.

         Вървеше надолу по Пиротска в посока центъра, към градинката с църквата. Спря за момент да си купи цигари от магазинчето на ъгъла на „Българска Морава” и „Пиротска”, поръча си кафе със сметана в пластмасова чаша и на излизане от магазина запали цигара Дънхил и продължи надолу по улицата, отпивайки от кафето си в движение.

         Подмина училището и допил кафето си, хвърли фаса от цигарата си, като пристъпи на тротоара около градинката. От другата страна на улицата срещу църквата имаше баничарница. Муши реши, че сега е момента да си вземе някаква закуска, за да се подкрепи докато се мотае по пейките, чакайки полицаите. Направи още няколко крачки надолу по улицата, когато обръщайки погледа си на ляво, видя полицай Исаев да се движи забързано към него, по алеята край църквата.

         Беше 10 и 25 часа. Но Муши не очакваше толкова ранно пристигане на полицая и затова се сепна. Все още с непрояснен мозък от влиянието на кокаина, той внезапно се втурна да пресича улицата, като се засуети на средата, сякаш не можеше да прецени на къде да тръгне и къде беше пресечката в която трябваше да се втурне. В този момент, Муши чу рязките спирачки на Аудито, което го подхвърли във въздуха и падайки от високо върху паважа, между трамвайните релси, пльосвайки се с огромна сила, загуби съзнание, смътно дочувайки отдалечаващите се,  затихващи гласове, на събиращата се около него навалица.

         Полицай Исаев дотича до мястото на катастрофата. Пипна Муши с два пръста по врата на мястото на сънната артерия и установи, че има пулс. Прерови набързо чантата му, сякаш за документи, видя че парите ги нямаше вътре, но извади личната му карта и звънвайки в Пирогов, извика бърза помощ, указвайки мястото на инцидента. Сетне, по полицейската радиостанция повика и пътна полиция, за да регистрират инцидента и да си свършат работата.

         Когато пристигна пътната полиция. Исаев се отправи към патрулката паркирана на „Симеон”  от другата страна на градинката, без да дочака да види как ще дойде бърза помощ за да вземе Муши.

         Влизайки в патрулката, той каза на младши полицай Попов, какво се е случило и че мангала, не е носил у себе си договорените пари....  

С Л Е Д В А   П Р О Д Ъ Л Ж Е Н И Е...