***
- Тате, хайде да отидем на люлките! - каза малкото момиченце.
- Добре, Виктория! - усмихна се баща ù. Той беше решил да се поразходят двамата, докато майка ù излезе от работа. Рядко се случваше да има възможност да вземе момиченцето от детската градина и винаги се разтапяше при изблика ù на любвеобилност при появата му.
- Тате, какво е това? - детето гледаше към една поляна.
Бащата се загледа и каза:
- Гълъб, Вики.
- Какво прави? - попита още по-заинтригувана тя и започна да го придърпва към птицата.
- Не знам. Хм, хайде да тръгваме.
- Тате, какво му е? - момиченцето видя, че нещо не беше наред. Гълъбът се бе изплашил и започна да се придвижва, удряйки с крила земята. След малко се умори и притихна.
- Вики, крачетата на гълъба са наранени, не може да върви. - отговори тихо баща ù.
- А защо тогава не лети? - попита момиченцето, гледайки сгушената в тревата животинка.
Бащата погледна дъщеря си и отговори: ...