20.01.2010 г., 12:43

Колко бързо им минава на децата.

711 0 1
1 мин за четене

***

- Тате, хайде да отидем на люлките! - каза малкото момиченце.
- Добре, Виктория! - усмихна се баща ù. Той беше решил да се поразходят двамата, докато майка ù излезе от работа. Рядко се случваше да има възможност да вземе момиченцето от детската градина и винаги се разтапяше при изблика ù на любвеобилност при появата му.
- Тате, какво е това? - детето гледаше към една поляна.

Бащата се загледа и каза:

- Гълъб, Вики.
- Какво прави? - попита още по-заинтригувана тя и започна да го придърпва към птицата.
- Не знам. Хм, хайде да тръгваме.
- Тате, какво му е? - момиченцето видя, че нещо не беше наред. Гълъбът се бе изплашил и започна да се придвижва, удряйки с крила земята. След малко се умори и притихна.
- Вики, крачетата на гълъба са наранени, не може да върви. - отговори тихо баща ù.
- А защо тогава не лети? - попита момиченцето, гледайки сгушената в тревата  животинка.
Бащата погледна дъщеря си и отговори:

- Защото се е научил първо да ходи и после да лети.
- Можем ли да му помогнем? - момиченцето вече гледаше с надежда баща си.
- Може би, можем да му спестим малко време, да не се мъчи, но аз ако бях на негово място, щях да искам да ме оставят на мира, да си подишам спокойно. Гълъбите, Вики, искат небе. Нашият гълъб е на открито и само да поиска, може да погледне към небето и ще бъде негово. Хайде, да тръгваме.

      Двамата се отдалечиха и след няколко крачки момиченцето пак задърпа баща си, но този път към наближаващите люлки. Баща ù се усмихна и си помисли: "Колко бързо им минава на децата."

 

*

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истинско!Най-искрените и невинни същества - децата!!!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...