8 dic 2007, 20:36

Колко си жалък

  Prosa » Cartas
2.2K 2 5

Май още не си видял откъде изгрява слънцето?

Обиколи ме няколко пъти и ще усетиш изгарящите пламъци по лицето си.

Май още не си разбрал какво означава истинска буря?

Достатъчно е само да ме доближиш и ще те разпилея, подобно на купчина есенни листа!

Ти май още не познаваш любовта.

Някога ти показах какво значи да обичаш, но ти, давейки се

в своето плиткоумие, така и не осъзна.

Колко си жалък! Какво имаш ти?

Една скъпа таратайка, пари, прекрасна къща и празна кофа, окачена за раменете!

Кух си като лейка. Самотен бройкаджия!

Наистина си жалък...

Питам се какво съм харесвала в теб?

Мургав селянин с основно образование.

И за какво претендираш, скъпи?

За мое Величество?!

Не си познал...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рая Рая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ох, че ми хареса толкова добре подейства на счупеното ми сърце... поздравления, рабва те с първата буква
  • Супер Това си заслужават повечето мъже Готинко си го написала успехи
  • БРАВО!
  • Тука ми мирише на разбито сърце но наистина е страхотно избрала си точните думи хареса ми!
  • страхотно е БРАВОООО и нека е поздрав за тези дето са мислят че всичко е пари

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...