23 mar 2010, 14:33

Колко струва...

  Prosa » Otros
932 0 1
4 мин за четене


Април, 2008 г., някъде край София.

Димитър Караиванов (Митака) работи като бригадир в “Еврокомфорт” ООД вече втора година. Фирмата изпълнява общински поръчки като подизпълнител, има и някои други незначителни обекти.

По тази поръчка вече втори месец работеха на високи обороти – спешно се отваряше нов участък за отклоняване на тировете през селата Д., М. Б. и К. Нов асфалт, нова маркировка, нови мантинели… “Като в Европата работим”, както казваше Митака, който беше обиколил не малко «испании» и «германии».

Митака обичаше две неща: да си пие ракийката в двора на къщата и да предава обектите на време. И с двете се справяше отлично. Умееше да пие тихо, неусетно да изпива бутилка гроздова, умееше да посмъмри жената за това, че е туткава и да легне да спи с чорапите в чистия чаршаф. Митака умееше и да предаде обектите на време… е, на време не означава в перфектно състояние, но спазваше сроковете…

За този обект срокът беше кратък и както винаги Митака си казваше – “… ми както ми плащат, така и ще работим – хем искат да е бързо, хем парите същите… абе я…” Край асфалта беше насипан чакъл, който бригадата на Митака трябваше да изравни, след това да мине по целия участък и да почисти пътя.

“Еврокомфорт” ООД предаде обекта на време, подписаха се приемно-предавателните протоколи, преведоха се последните пари в сметката на фирмата, кметът и Директорът на “Еврокомфорт” отпразнуваха събитието в една гръцка таверна, работниците си получиха заплатите, Митака купи две гроздови по случая и се обади на жената да прави салатата.

На осмия километър от ремонтирания участък, точно на завоя преди село Д. бригадата на Митака остави много непочистен чакъл по асфалта. “Майната му, каза Митака уверено – камионите ще го разчистят… работим толкова, колкото ми плащат…” и отиде да си купи гроздова…


Май, 2008 г. Из мрежата

www.bg-news.net

Тежка катастрофа край село Д., С-ка област едва не отне човешки живот

«Челен удар, предизвикан от несъобразена скорост едва не отне живота на двамата шофьори. Автомобил Рено не успява да вземе завоя и се врязва в Опел Астра. Водачите са настанени в Пирогов и вече са вън от опасност за живота. Според думите на виновния водач, автомобилът не успял да вземе завоя, заради разпръснат чакъл по асфалта. Полицията отново напомня, че всеки ден в страната се случват по няколко тежки катастрофи и призовава да не се превишава допустимата скорост».


6 КОМЕНТАРА

Вашето мнение

 

mokata 09:24

Регистриран на: 21.03.2007, 10:19

Абе то в България и прав път да им направиш, пак ще намерят начин да се блъснат

chovek 09:38

Регистриран на: 21.03.2007, 10:19

mokata, ти наясно ли си, че нищо никога няма да се оправи – то каквито са ни политиците, такива са ни и пътищата

neam_nervi 10:01

Регистриран на: 24.05.2006, 16:30

Pak go oburnahte na politika – horatа edvam sa ozhiveli – vse poloticite vi vinovni

chovek 10:04

Регистриран на: 21.03.2007, 10:19

ей такива кретени като тебе гласуват за тия политици

mokata 10:06

Регистриран на: 21.03.2007, 10:19

Не се казва, че пътят е бил лош, а че човекът е карал с несъобразена скорост. Ако си беше карал нормално – нямаше да се стигне до Пирогов, нали?

преводач 10:10

Регистриран на: 21.05.2008, 21:30

абе хора, какъв е тоя чакъл по европейските ни пътища?

 

Страници: 1

 

 

Май, 2008 г. Митака…

гледаше недоволен Евровизия. „Ех, м-му стара, пак ни прецакаха… Абе ние ли сме най-глупавете бе? То нищо нема де се опра’и в тази смотана държава… Ако всеки си вършеше работата, немаше да е така… ама всеки гледа да се скътае… Жена, к’во става със салатата, ма? Айде, че тия ми дигнаха нервите…„ – подвикна Митака на жена си и намигна на четиригодишния си син.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Славков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...