2 мин за четене
Кольо войвода и пеещата коза
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези песни разказва за търговския нюх на Кольо войвода…
*** *** ***
Един ден Кольо войвода решил да награди четниците си като ги нагости с вкусна гозба. Затова той се заметнал с ямурлука и слязъл в близкото село да търси прясно месце.
Отишъл той на пазара и се заоглеждал наляво-надясно. По едно време окото му хванало една дебела и добре охранена коза, тъкмо като за гозба. Попитал търговеца:
- Колко искаш за тая коза?
- 150 гроша - отсякъл търговецът.
- 150 гроша? - опулил се Кольо. - Та това е пладнешки обир! Ти знаеш ли аз кой съм бе, ахмак с ахмак.
- 150 гроша, ама си струват. Това не е обикновена коза, ами пееща коза.
- А бе келеш, ако това наистина е пееща коза, не 150, ами 200 гроша ще ти дам. Я не ме будалкай!
- Не те будалкам бе, ефенди ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse