31.
– Разбра ли за снощи? – посрещнаха я на вратата и накратко я “светнаха” за случилото се.
Сърцето ù се сви, когато ù разказаха. Не можеше да повярва. Тя много добре знаеше, че той идва заради нея. И вчера му беше казала, че ще бъде на работа, но така се случи.
Чувстваше се виновна. И за пръв път в съзнанието ù проблесна мисълта, че всъщност от първия ден, преди месец, когато Николай влезна в казиното, тя не преставаше да мисли за него.
В живота ù се беше появил човек, който караше всяка част от тялото ù да вибрира, като музикална струна. С нетърпение го очакваше да дойде всяка вечер. През едногодишната си работа в казиното не беше виждала подобен играч на рулетка. Тя виждаше, когато седне да играе, как се преобразява, как забравя хилядолетната си еволюция на човек и се превръща в първобитен звяр, дебнещ плячката си. И това ù харесваше. Но нямаше ли най-накрая и тя да се превърне в плячка?
32.
Работата я пое и времето беше всмукано от задълженията ù. Когато погледна часовника си, се ...