31.

– Разбра ли за снощи? – посрещнаха я на вратата и накратко я “светнаха” за случилото се.

Сърцето ù се сви, когато ù разказаха. Не можеше да повярва. Тя много добре знаеше, че той идва заради нея. И вчера му беше казала, че ще бъде на работа, но така се случи.

Чувстваше се виновна. И за пръв път в съзнанието ù проблесна мисълта, че всъщност от първия ден, преди месец, когато Николай влезна в казиното, тя не преставаше да мисли за него.

В живота ù се беше появил човек, който караше всяка част от тялото ù да вибрира, като музикална струна. С нетърпение го очакваше да дойде всяка вечер. През едногодишната си работа в казиното не беше виждала подобен играч на рулетка. Тя виждаше, когато седне да играе, как се преобразява, как забравя хилядолетната си еволюция на човек и се превръща в първобитен звяр, дебнещ плячката си. И това ù харесваше. Но нямаше ли най-накрая и тя да се превърне в плячка?

32.

Работата я пое и времето беше всмукано от задълженията ù. Когато погледна часовника си, се ужаси. Беше станало 10, а него го нямаше. Веднага му позвъни.

Идваше.

Инстинктивно си пооправи косата на огледалото и си сложи червило. Болките ù в кръста и в долната част на корема бяха поотшумяли, но се чувстваше отпаднала. Беше приела съдбата си на жена – да чака не само едномесечния си цикъл, но и онова топче на късмета и щастието да се търкулне до нея. И ако това се случи, трябваше да направи всичко възможно да го задържи колкото е възможно по-дълго.

Вратата на казиното се отвори и на нея ù се стори, че до нея се търкулна То – топчето...

Беше Николай.

33.

Без никакви задръжки се прегърнаха и целунаха от радост, сякаш не бяха си виждали цяла вечност. За пръв път Николай почувства тялото ù, живо, плътно, сочно, бликащо от енергия, готово да му се отдаде. Искаше му се този миг да не свършва. Но и дълбоко в подсъзнанието си разбра и нещо друго. Тя беше извор с вода ненапита, в който искаше да се потопи, дори и с риск да се удави.

В казиното имаше само един клиент и те се свряха в един ъгъл.

34.

Стефка пазеше една тайна. Свое откритие, което сега щеше да му сподели. Преди три месеца бяха вкарали в залата една нова машина. И докато получат разрешение да бъде пусната в действие имаха възможност да си поиграят на нея без залог. През свободното се време, когато нямаше клиенти, Стефка я разучаваше и ù беше много интересно. Веднъж откри една закономерност, с която можеше винаги да печели. Всъщност това беше пробив в системата на тази машина. Всичко беше много просто. В един даден момент, след като се е нагълтала на 70 % и “даде” мидичките, печалбата можеше да се дублира  седем пъти. Въпросът беше да има информация (а тя имаше) дали машината е близо до тези 70 % или ако няма, да има достатъчно пари да заложи, докато стигне до тези 70 %. Тази вечер машината беше на около 60 и няколко процента и можеше да опита. Ако се получи, можеше да опитат и в друг град, защото ако повторят същия номер на едно и също място веднага щяха да разберат за пробива в системата и щяха да го оправят.

От утре Стефка излизаше в десетдневен отпуск да учи за два изпита след седмица в Бургас, където следваше задочно Туризъм. И ако той е свободен, можеше да дойде с нея, за да  си опитат и там късмета.

А сега да видим какво щеше да стане тук.

35.

По време на работа на нея ù беше забранено да играе, затова той трябваше сам да изпълни “мисията”, а тя отиде да попита колежката си, която засича машинките при смяната в осем, на колко процента е.

Оказа се, че е на 67 %. Трябваше да даде.

Но дали тези 50 лева, които имаше, щяха да му бъдат достатъчни да я напълни до 70 %,  и когато светлинната точка спре върху  затворената  мида, която да се отвори и от нея да изскочат три по малки миди с бисери в тях и чуе гласа на тромбона, в знак да дублира печалбата седем пъти?!

36.

Николай се приближи към машината, сякаш щеше да извършва свещенодействие, подаде петдесетолевката да му я “навият” и преди да натисне копчето за старт, потърси с поглед Стефка. Видя я през отворената врата на казиното отвън да подава с ръка на един котарак рибка и в главата му се зароди идея за разказ, който щеше да предизвика интерес в литературния сайт, за разлика от скучноватите стихчета, които се публикуваха там, изключвайки от това число, разбира се, неговите, а разказите там бяха тъпи и без капка чувство за хумор.

А ето как щеше да се развие неговия разказ:

“Незнайно как се беше озовал в града, където котките бяха на уважение и почит. Дори един известен поет го беше нарекъл Град на Котките. Хората ги обичаха и се грижеха за тях като за собствени деца. На определени места пред блоковете, къщите или градините в определени часове им носеха храна. Дори скитниците и бездомниците им завиждаха. Когато минаваше покрай една игрална зала видя едно красиво момиче до вратата, което го гледаше. Той тръгна към него. И когато стигна до нея, тя се наведе и му подаде рибка. Той я захапа и в знак на благодарност си подаде лапата за поздрав. Тя също подаде своята и му отвърна с  Мяуууу.”

Така горе-долу беше предначертал да изглежда гениалният му разказ, когато натисна бутона за старт.

Играта отново започваше.

37.

На екрана на машината по средата имаше картинка на ковчеже със жълтици, същата каквато имаше и в една от стаите на златното съкровище на Вълчан войвода. Ако тука не успееше, имаше резервен вариант. Ха-ха-ха! Блажени са вярващите.

Ковчежето с жълтиците беше обградено с най различни представители на морската и земна фауна, които дремеха. При започване на играта една светлинна точка се завърташе около тях и с рев на приземяващ се свръхзвуков самолет кацаше върху някое, което се събуждаше и издаваше характерния за него звук, като под ковчежето се изписваше има ли печалба или не.

Най-голямата печалба беше, когато светлинната точка спре върху една затворена мида, която се отваряше и от нея изскачаха три миди с бисери в тях под съпровод на тимпани и рев на тромбон.

Именно тях чакаше Николай.

38.

Както при рулетката при всяка игра определяш какъв да бъде залога или по-точно на какво ниво ще играеш. Натискаш бутона start и светлинната точка, както казах преди обикаля с рев на свръхзвуков самолет съкровището, докато реши кое от задрямалите животни да събуди. Направи му впечатление, че при представителите на земната фауна, които най-силно известяваха присъствието си, печалбата беше най-малка.

Например при коня, който беше със златни крила и с цвиленето му наподобяваше магарешки рев.

А това беше всъщност “Пегас”, символът на поетическото вдъхновение. А и защо ли се чудеше. Имаше три издадени поетически книги с многобройни хвалебствени слова, но на пазара почти не се купуваха и не можеха да възвърнат и една стотна част от разходите му. А нали всеки труд трябва да се заплаща. Има и частни случаи, може би щеше да му каже Този, който стои горе.

Но този отговор него не го удовлетворяваше. Затова  реши след време  да започне да пише книга, която да се превърне в бестселър. Да бъде преведена на много езици и да спечели много, много пари. Книгата щеше да се нарича “Комарджията” и щеше да съдържа автобиографични елементи. Със спечелените пари щеше да открие в Швейцария Фонд за награждаване всяка година на най-добрите поети в литературния сайт. Три първи парични награди и десет утешителни – издаване на стихосбирки. За председател на Фонда щеше да предложи един от най-нашумелите автори в сайта, а именно г-н Чобанов. Естествено, срещу възнаграждение, определено от самия него. Негово задължение щеше да бъде избиране всяка година жури. Тази благотворителна дейност мислеше да я направи, като благодарност за подкрепата при написването на бестселъра, който щеше да се състои от около 100 кратки откъса.

Пронизителен вой на сирена прекъсна мислите му. Светлинната точка беше попаднала в една красива жена с рибешка опашка. Ха-ха-ха!

39.

“Сирените” и те не бяха много “дашни”, а и по-добре, защото както всички жени, ако ти дадат, после може и да ти извадят душата. А и да ореват орталъка с пискливите си звуци. Най-много се радваше, когато уцелеше акулата. Сметката му набъбваше десетократно на залога (Ако играеше на първо ниво с един лев печелеше десет). А и “акулата” не издаваше почти никакъв дразнещ звук. Само отваряше огромната си уста и нагълтваше цяла една риба. “Дано следващата да не бъда аз” – си помисли, когато почувства как Стефка се беше долепила до него.

40.

Дори и да не успееше да спечели тази вечер, той беше решил какво да направи. Страшно много се радваше, че Стефка го беше поканила след една седмица в Бургас, когато са изпитите ù, а през свободното време щяха да обиколят казината, където има монтирани същите машини и щяха да ги “разбият”, ако се окажеше, че е открила пробив в системата. Но за това трябваха пари! Ако днес не спечелеше, имаше на разположение една седмица да си ипотекира апартамента и да получи тъй желаните средства.

Връщане назад нямаше от онази вечер, когато случайно попадна с приятелите си в казиното, където едно русо момиче го почерпи с водка и когато те си тръгнаха реши да остане да си я допие.

41.

При “рака” печалбата също беше добра, но когато се паднеше, следващите няколко завъртания бяха нулеви. Ха-ха-ха! Рак – зодията, която беше и той. Крачка напред, няколко назад.

А сега малко разяснения за непосветените.

Всяка печалба можеше да се дублира. На просто народен език казано – да се удвоява. Например, ако спечелиш 10 лева натискаш бутона дубъл и на екрана от ляво и от дясно се появява по една златна рибка, между които прехвръква светлинната точка. С натискане на ляв и десен бутон трябва да уцелиш къде е точката. При лявата или при дясната. Познаеш ли първия път 10-те лева стават на 20. Втория път на 40. Третия на 80. И така до милион, ако машината ти даде.

При досегашните опити да дублира нито веднъж не му беше пуснала. Но нали чакаше голямата мида, която да се отвори и от нея, вместо да се роди Афродита, да изскочат, като три сбъднати желания, три миди с бисери в тях, които, ако наистина в системата има пропуск можеше да дублира седем пъти. Любимото число на Стефка, с което беше печелил на рулетката, а сега чакаше на тази глупава, “както си мислеше той”, машина. Но дали беше наистина така ще проследим ей сега, когато Николай натисне копчето start за нова игра и светлинната точка се завърти около ковчежето със съкровището да търси ключа към него.

Ключ, към който всеки от нас се стреми и желае да намери. Разликата е само в това – материално или духовно съкровище търси.

Някои предпочитат материалното, а други духовното. Трети – и двете.

А ти?!

42.

Беше станало един след полунощ. Равносметката от досегашната му игра не беше лоша. Машината го “поддържаше”. Дори беше малко отгоре. Би трябвало вече “духът” на тези 70 % да изхвърчи от бутилката, като тапа на шампанско. Николай потърси с поглед Стефка. Тя беше сменила една от колежките си на рулетката и точно хвърляше топчето срещу числата със сбор 666, когато той натисна startа на своята машина и светлинната точка с рев на свръхзвуков самолет пое пътя си около съкровището, трасиран от представителите на по-низшия род от неговия – животинския.

“Къде ли щеше да кацне този път?” – си помисли той и за миг си представи как се разхождат със Стефка прегърнати покрай брега на морето преди залез слънце и докато сенките им се борят с морските вълни, те се целуват и шептят. Над тях кръжаха гларуси. Неочаквано един от тях кацна пред тях и с крясъка си прекъсна видението му и го върна при машината, където светлинната точка, омаломощена от дългия път, спря да си почине на “мидата”.