Компактификация
Компактификацията е специфичен процес в света на идеите и в материалния свят. Можем да го оприличим на центростремителността. Другояче казано, компактификацията е стремежът да се редуцира цялото до една единствена негова точка /това е идеалният случай/ или до група от особени точки, която понякога може да има дори безброй елементи. Терминът център на тежестта /наричан още масов център/ е навлязъл отдавна в механиката и в живота. Редица уравнения на механиката не правят нищо друго освен да описват движението на центъра на тежестта. Можем смело да кажем, че понятието център на тежестта е натоварено с много дълбок смисъл. Цялата днешна вселена вероятно се е родила някога от точка, която днес е нейният гравитационен център. В човешкото тяло има център на жизнеността - точка известна в източните учения като хара. Тя е разположена много близо до центъра на тежестта ни и редица езотерични практики се занимават именно с това - да успеят да я преместят именно там. Съвременната математика е преоблякла редица основни истини в дрехи от символи, така че дори и настоящите й корифеи днес трудно ги разпознават в тях. Спомням си как наврето пребродих вдоль и поперек Института по математика и механика на БАН в София, с надеждата някой от маститите учени да ми открехне тайната на центъра на тежестта. Всички до един ми обясняваха, че за тази точка т.нар. въртящ момент (векторна величина) е равен на 0, но не можаха да ми изяснят как нагледно да си представя това. За мен беше ясно, че великият Архимед е знаел истинското и най-дълбоко, при това нагледно, свойство на центъра на тежестта, но тези съвременни учени не го знаеха и затова като папагали повтаряха мантрата си за въртящия момент. Наложи се да вляза в ролята на Шерлок Холмс, за да преоткрия свойството на Архимед. Помогна ми ярък спомен от детството. В него с един възпълничък приятел сядахме от двете страни на една люлка с формата на дъска. За да постигнем равновесното положение на люлката, се налагаше моят приятел да сяда по-близо до центъра й, а аз по-далече от този център. Някакси налучквахме на какво разстояние всеки един от нас трябваше да отстои от този център. А правилото беше, че моето тегло умножено по отстоянието ми от центъра на люлката трябваше да е равно на неговото тегло умножено по отстоянието му от същия този център. Сиреч, аз като по-лек, трябваше да сядам по-далече от центъра. Именно това е сакралното свойство на центъра на тежестта. Ако разбиете едно тяло на две непресичащи се тела, то техните центрове на тежестта са като мен и моят приятел. Те са "седнали" в двата края на една отсечка-люлка върху която лежи центърът на тежестта на изходното тяло и се уравновесяват по описания по-горе начин!
В Еклисиаст ясно е казано, че "който трупа знание, трупа печал". Представете си, че съвкупното ви знание за нещо е един конгломерат от сведения. Това е доста обезсърчаващо, защото е в сила парадоксът за сферата на знанието: колкото повече тази сфера расте, като надуван от жаждата ви за знания балон, толкова повече нараства и съприкосновението й с външното неизвестно. Фактически, въпреки привидните си успехи и похарченото от вас време за тях, вие се оказвате в ситуацията описана блестящо от Сократ:
"Аз знам, че нищо не знам".
Или казано другояче:
Колкото повече узнавам, толкова повече не узнавам!
Това е едно наистина шокиращо разкритие, което е накарало не един блестящ ум да развее белия флаг. Пример за подобен провал на разума е колосалният френски учен Блез Паскал:
https://www.novavizia.com/blez-paskal/
който се отказва от науката твърде ранно - на 31 годишна възраст и умира на 39 години в манастира Порт-Роял, в състояние на голяма интелектуална деградация, по свидетелство на посетилия го в манастира голям холандски физик Кристиан Хюйгенс:
https://nauka.offnews.bg/matematika/kristian-hiujgens-teoretik-i-otkrivatel-ot-chasovnik-s-mahalo-do-t-167536.html
откривателят на вълновата природа на светлината. Не по-малко любопитен е и случаят с математическия гений на 20 век - Александър Гротендик:
https://borislawart.weebly.com/uploads/4/0/5/3/40536607/%D0%B3%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BA.pdf
- бащата на изключително трудната математическа дисциплина, известна като Алгебрична геометрия. Гротендик, също като Паскал, но на значително по-късна възраст, внезапно скъсва с математиката и се отегля в Перинеите, за да "общува" с местните крави!
Мнозина лековерно вярват на Библията, книга писана от човеци и пълна с редица идиотщини. Съмнението е основната сила на Разума, защото истинският Разум се съмнява във всичко. Той се съмнява следователно и в Еклисиаст и то не без основание. Защото:
Центърът на тежестта на знанието е Познанието. То е компактификацията на знанието. А Познанието ни прави щастливи, а не печални!
Идеята да трупаме знания е само една - да се избавим от тях. А това става по един-единствен начин - като достигнем до Познанието. По същия начин всеки, който върви по пътя на Словото трябва да върши това само по една единствена причина - да стигне до безСловесното!
Вземете например математическата дисциплина, наречена Тригонометрия. Тя е конгломерат от формули, които нещастните ученици и студенти са принудени да зубрят, псувайки през зъби. Но зад това стълпотворение от формули се крие една единствена и загадъчна формула, в която се побира абсолютно цялата тригонометрия. Това е формулата на великия Леанард Ойлер:
exp(ix) = cos(x) + i.sin(x)
Именно тя е центърът на тежестта на Тригонометрията. Тя е нишката на Ариадна, която ни извежда от нейния лабиринт. Тя е Познанието - тригонометричното злато добито чрез флотацията на рудите от тригонометричните формули. Запомнете само нея и ще станете истински господари на Тригонометрията. Тази формула е като "Сезам отвори се" за пещерата на несметните тригонометрични формули. Цялата Тригонометрия се компактифицира до една единствена формула - тази формула.
Изучаването на еволюцията също ще ви даде предостатъчно примери за компактификация. В частност прояви на такава са всички ганглиални структури, както и тройният комплекс на човешкия мозък, състоящ се от троичната компактификация в лицето на неокортекса (полукълбата на мозъка и мазолестото тяло - corpus callosum), лимбичната нервна система (унаследена от птиците) и R-комплекса (унаследен още от вечугите). На желаещите да се задълбочат по тази тема горещо препоръчвам отличната книга на покойния Карл Сейгън "Дракони в Райската градина", София, 2014.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Не са женски търтеите, но хромозомите им са еднотипни. Имам предвид, че не участва втора полова клетка от друг индивид при зачеването. Търтеите са бащи, но те самите нямат бащи. Имат само деди по майчина линия. Да се върнем от пчеличките при хората.
Веднъж гледах по Discovery едно бездетно семейство. И двамата здрави, нормални мъж и жена. Гинеколозите и андролозите не откриваха причината. Оказа се, че въпросната жена има и храмзоми У. Странно. Понякога и в матрицата на Господ стават бъгове. Той все пак е взел мерки. Нямат поколение, защото би била възможна комбинацията УУ. Това ще е двуполово или безполово същество. Нямам идея. Неземно. Лилит може би? В Гръцката митология има Хермафродита. Но той/тя/ е дело на боговете, не на случайността. И придобива втория пол впоследствие, не по рождение. -
Благодаря, Майсторе! Значи близостта е голяма! Значи търтеят е жена
-
Любомира, някои твърдят, че Бог е жена. Ако приемем, че е дух, т.е. няма материя, би трябвало да няма пол. Интересно ми е, ако първото същество е имало хромозоми ХХ, откъде ще се пръкне хромозомата У във второто. Май първото трябва да е имало двата вида, а второто – само единия вид. Логично е.
Всяка оплодена пчелна пчелната майка сняся оплодени и неоплодени яйца. По нейно желание. Според размера на килийката. От първите се излюпват женски индивиди, от вторите – мъжки. Ако е неоплодена, снася само неоплодени, разбира се. Неоплождане има при липса на търтеи. Но те се излюпват от неоплодени яйца. Така се преодолява липсата им гиногенезно. Мъдро решение на Твореца. Излиза, че търтеите имат удвоения брой майчини хромозоми. И възпроизвеждат 100% генетичните харектеристики на майката. -
Първата жена (в Битие 1:27), създадена по образа и подобие на Бог е Лилит. Тя се смятала за равноправана на мъжа /Адам/ защото имала същия произход и отказвала да му се подчинява. Била е своенравна. Нарушила волята на Бог. И той я заменил с Ева, която е клонинг. Няма противоречие. Има орязване на текста. В Битие 2:18 човекът е сам. И му трябва помощинк. Защо е сам? Къде е жената от Битие 1:27? Да погленем пак Битие 2:23: "А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета." Значи тази вече е плът от плътта му, а предишната не е била. Очевидно става дума за две различни жени с различен произход. Просто липсва информация в Библията, какво става с първата. Но има такава на други места.
-
Интересно произведение и интересна дискусия.
Вероятно първото същество е имало хромозоми ХХ (жена?). От тях се взема ребро и се получава ХУ (мъж). Май ролите са сменени
-
Благодаря за ценните ти коментари, Латинка!
Битие, глава 1, стих 27: И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
Битие, глава 2, стих 7: И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
Битие, глава 2:
21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.
23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.
Очевидно е, че се касае за различни твърдения, които не могат да бъдат верни едновременно.
Нютон е бил интендант на Кралския монетен двор и като такъв е пращал хора на смърт. Не е пример за смирен християнин.
Благодаря и на теб, Любомира! -
Моля придържайте се към темата за близостта на телата, а не за техния произход.
-
Благодаря ви, Латинка и Любомира за хубавите коментари. Много ми се иска да отговоря подобаващо, но разполагам само с 5 коментара на ден. Латинка, аз цитирах точно Еклисиаст: "който трупа знание трупа печал". Библията е пълна с взаимноизключващи се твърдения, което доказва, че не е Божие, а е човешко дело. Цитираш Облога на Паскал. Но той казва още нещо: "Земята не е отечество за Истината. Тя броди непозната между хората!" Що се касае до личности като Нютон и Айнщайн, както и други като тях, те не могат да отрекат наличието на Създател на безусловната природна хармония. Но едва ли те са примери на библейски вярващи люде. Твърде издигнати са интелектуално, за да вярват толкова първобитно.
Лека вечер и успешна седмица! -
Знанията трябва да се разпръскват. Във всякакъв вид.
-
Благодаря ти за ценния и мъдър коментар, Стойчо. Благодаря ти и за Любими.
Хубав петък и релаксиращ уикенд! -
Искам всекиму да доверя чрез твоята страница,че като човек завършил политехническа гимназия и малко медицина(една учебна година в Школата за санитарни инструктори към Военна болница--Русе),че за постигане на баланс между наученото и практическото му използване, полезно:
1.Да изучаваме природните явления
2.Да спортуваме от детството до годините, които ни позволява възрастта
3.Да се самонаблюдаваме
4.Да общуваме с изкуството пряко и активно участваме с нашите възможности в процеса на създаването му
5.И не на последно място, да водим според възрастта си диетични хранителен режим
6.Да не се затваряме в догмите на религиозните постулати
7.Да бъдем толерантни и благонамерени към тези около нас
Спомнете си за философията на древните гърци и римляни за поддържане на здравословен баланс!
Поздравления за написаното от теб, Младен!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря за Любими на Корс.
Уви, наложеното ми коментарно ограничение, вече цели 8 години, не ми позволява да се включа пълноценно в дискусията. Оставам мълчалив свидетел на интересните ви хрумвания.
Поздрав за всички вас:
https://www.youtube.com/watch?v=wchNjXXVYd4