Компактификация

      Компактификацията е специфичен процес в света на идеите и в материалния свят. Можем да го оприличим на центростремителността. Другояче казано, компактификацията е стремежът да се редуцира цялото до една единствена негова точка /това е идеалният случай/ или до група от особени точки, която понякога може да има дори безброй елементи. Терминът център на тежестта /наричан още масов център/ е навлязъл отдавна в механиката и в живота. Редица уравнения на механиката не правят нищо друго освен да описват движението на центъра на тежестта. Можем смело да кажем, че понятието център на тежестта е натоварено с много дълбок смисъл. Цялата днешна вселена вероятно се е родила някога от точка, която днес е нейният гравитационен център. В човешкото тяло има център на жизнеността - точка известна в източните учения като хара. Тя е разположена много близо до центъра на тежестта ни и редица езотерични практики се занимават именно с това - да успеят да я преместят именно там. Съвременната математика е преоблякла редица основни истини в дрехи от символи, така че дори и настоящите й корифеи днес трудно ги разпознават в тях. Спомням си как наврето пребродих вдоль и поперек Института по математика и механика на БАН в София, с надеждата някой от маститите учени да ми открехне тайната на центъра на тежестта. Всички до един ми обясняваха, че за тази точка т.нар. въртящ момент (векторна величина) е равен на 0, но не можаха да ми изяснят как нагледно да си представя това. За мен беше ясно, че великият Архимед е знаел истинското и най-дълбоко, при това нагледно, свойство на центъра на тежестта, но тези съвременни учени не го знаеха и затова като папагали повтаряха мантрата си за въртящия момент. Наложи се да вляза в ролята на Шерлок Холмс, за да преоткрия свойството на Архимед. Помогна ми ярък спомен от детството. В него с един възпълничък приятел сядахме от двете страни на една люлка с формата на дъска. За да постигнем равновесното положение на люлката, се налагаше моят приятел да сяда по-близо до центъра й, а аз по-далече от този център. Някакси налучквахме на какво разстояние всеки един от нас трябваше да отстои от този център. А правилото беше, че моето тегло умножено по отстоянието ми от центъра на люлката трябваше да е равно на неговото тегло умножено по отстоянието му от същия този център. Сиреч, аз като по-лек, трябваше да сядам по-далече от центъра. Именно това е сакралното свойство на центъра на тежестта. Ако разбиете едно тяло на две непресичащи се тела, то техните центрове на тежестта са като мен и моят приятел. Те са "седнали" в двата края на една отсечка-люлка върху която лежи центърът на тежестта на изходното тяло и се уравновесяват по описания по-горе начин!

       В Еклисиаст ясно е казано, че "който трупа знание, трупа печал". Представете си, че съвкупното ви знание за нещо е един конгломерат от сведения. Това е доста обезсърчаващо, защото е в сила парадоксът за сферата на знанието: колкото повече тази сфера расте, като надуван от жаждата ви за знания балон, толкова повече нараства и съприкосновението й с външното неизвестно. Фактически, въпреки привидните си успехи и похарченото от вас време за тях, вие се оказвате в ситуацията описана блестящо от Сократ:

"Аз знам, че нищо не знам". 

Или казано другояче: 

Колкото повече узнавам, толкова повече не узнавам! 

Това е едно наистина шокиращо разкритие, което е накарало не един блестящ ум да развее белия флаг. Пример за подобен провал на разума е колосалният френски учен Блез Паскал:

https://www.novavizia.com/blez-paskal/

който се отказва от науката твърде ранно - на 31 годишна възраст и умира на 39 години в манастира Порт-Роял, в състояние на голяма интелектуална деградация, по свидетелство на посетилия го в манастира голям холандски физик Кристиан Хюйгенс:

https://nauka.offnews.bg/matematika/kristian-hiujgens-teoretik-i-otkrivatel-ot-chasovnik-s-mahalo-do-t-167536.html

откривателят на вълновата природа на светлината. Не по-малко любопитен е и случаят с математическия гений на 20 век - Александър Гротендик: 

https://borislawart.weebly.com/uploads/4/0/5/3/40536607/%D0%B3%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BA.pdf

- бащата на изключително трудната математическа дисциплина, известна като Алгебрична геометрия. Гротендик, също като Паскал, но на значително по-късна възраст, внезапно скъсва с математиката и се отегля в Перинеите, за да "общува" с местните крави!

      Мнозина лековерно вярват на Библията, книга писана от човеци и пълна с редица идиотщини. Съмнението е основната сила на Разума, защото истинският Разум се съмнява във всичко.  Той се съмнява следователно и в Еклисиаст и то не без основание. Защото:

Центърът на тежестта на знанието е Познанието. То е компактификацията на знанието. А Познанието ни прави щастливи, а не печални!

Идеята да трупаме знания е само една - да се избавим от тях. А това става по един-единствен начин - като достигнем до Познанието. По същия начин всеки, който върви по пътя на Словото трябва да върши това само по една единствена причина - да стигне до безСловесното!

       Вземете например математическата дисциплина, наречена Тригонометрия. Тя е конгломерат от формули, които нещастните ученици и студенти са принудени да зубрят, псувайки през зъби. Но зад това стълпотворение от формули се крие една единствена и загадъчна формула, в която се побира абсолютно цялата тригонометрия. Това е формулата на великия Леанард Ойлер:

exp(ix) = cos(x) + i.sin(x)

Именно тя е центърът на тежестта на Тригонометрията. Тя е нишката на Ариадна, която ни извежда от нейния лабиринт. Тя е Познанието - тригонометричното злато добито чрез флотацията на рудите от тригонометричните формули. Запомнете само нея и ще станете истински господари на Тригонометрията. Тази формула е като "Сезам отвори се" за пещерата на несметните тригонометрични формули. Цялата Тригонометрия се компактифицира до една единствена формула - тази формула.

       Изучаването на еволюцията също ще ви даде предостатъчно примери за компактификация. В частност прояви на такава са всички ганглиални структури, както и тройният комплекс на човешкия мозък, състоящ се от троичната компактификация в лицето на неокортекса (полукълбата на мозъка и мазолестото тяло - corpus callosum),  лимбичната нервна система (унаследена от птиците) и R-комплекса (унаследен още от вечугите). На желаещите да се задълбочат по тази тема горещо препоръчвам отличната книга на покойния Карл Сейгън "Дракони в Райската градина", София, 2014.