Мракът се плисна върху дневното небе като мастило върху бял лист и господ го поръси със звездна сол. В селото имаше общо двадесет кръчми всяка с различни вина и понеже композиторът знаеше, че животът е кутия с бонбони и бе твърдо решен да ги изяде всичките, тази вечер той излезе добре почерпен от кръчма номер деветнадесет. После влезе в хотелската си стая, затвори вратата, на която предварително беше поставил надпис "Не безпокойте скрития мъж", и по навик се плъзна да спи под леглото си, така че само краката му да стърчат.
Естествено, когато се събуди в един и се опита да стане си прасна главата в леглото за седми път тази седмица и това го отрезви до такава степен, че да може да се изправи на крака. Композиторът се довлече някак до съквартиранта си на дивана.
-Какво гледаш?
-Уж гледам реклами, а тези безсрамници ми пускат през петнадесет минути филм.
-Аз пих с онзи непълнолетния, как му беше името?
-Нямам представа за кого говориш.
-Май се казваше Станчо, дето Ганка го заряза и се опо ...