Композиторът

 Мракът се плисна  върху дневното небе като мастило върху бял лист и господ  го поръси  със звездна сол. В селото имаше общо двадесет кръчми всяка с различни вина и понеже композиторът знаеше, че животът е кутия с бонбони и бе твърдо решен да ги изяде всичките, тази вечер той излезе добре почерпен от кръчма номер деветнадесет. После влезе в хотелската си стая, затвори вратата, на която предварително беше поставил надпис "Не безпокойте скрития мъж", и по навик се плъзна да спи под леглото си, така че само краката му да стърчат.

 Естествено, когато се събуди в един и се опита да стане си прасна главата в леглото за седми път тази седмица и това го отрезви до такава степен, че да може да се изправи на крака. Композиторът се довлече някак до съквартиранта си на дивана.

-Какво гледаш?

-Уж гледам реклами, а тези безсрамници ми пускат през петнадесет минути филм.

-Аз пих с онзи непълнолетния, как му беше името?

-Нямам представа за кого говориш.

-Май се казваше Станчо, дето Ганка го заряза и се опопи, но църквата му се оказа тясна и се премести в кръчмата на по-просторно. Първо най-възпитано ме помоли за пари, защото играел комар и вършили други работи, направо като бизнесмен говореше.

-А, да, да Станчо, нещастният Станчо. Той онзи ден на площада ме обиждаше на друг език, то си личеше по гримасите му, ама не го разбрах.

-Да, и с мене така се отнесе като отказах да му дам пари. Псувните на български са под нивото на високата интелигенция, те псуват на латински. Ох, трябва да ставам, да си допиша симфонията.

-Признай си, че изобщо не си я започвал.

-Нищо започна ли я, считай я за свършена.

-Считам я за свършена преди да си я започнал. Още докато е в главата ти, ти ще я убиеш. Горкичката, ще умре невидяла бяла партитура.

-О, не проклетият ток спря, vulva hipno-нещо си.

-Не се опитвай да псуваш, не си толкова начетен като Станчо и по-спокойно, това просто беше знак от провидението, на което му е омръзнало да понася бездарните ти опити да пишеш симфонии, сонати, сюити и какво ли още не. Лягай си!

-Не, ще запаля свещи в кухнята и така обстановката хем ще стане творческа.

-Тя и без това е достатъчно творческа, защото още не си почистил от купона миналия понеделник, стените са целите в торта и цари пълен хаос, сега остава само да я подпалиш.

-Няма да я подпаля, а що се отнася до хаоса, той е безкрайно сложен ред, който не може да бъде разбран от непосветени и глупави хора като теб.- извика композиторът и тресна вратата.

 Той седна на пианото пред празната партитура и въздъхна. Натисна до и тишина. Натисна ре и тишина. Натисна ми и сложи край на цялата симфония, симфония на отегчената душа. Прииска му се да се донапие до несвяст, но установи, че алкохолът от всякакъв вид беше свършил.

- Vulva hipno-нещо си! - извика той яростно. Прас - единия крак върху пианото, прас - и другия. "Това е вече музика!" - каза си той и се излегна на стола. Той стоя така и дълго време наблюдава пламъците на свещите, докато те се топяха, тези пламъци изведнъж се превърнаха в балерини, танцуващи срещу времето. Восъкът се стопи, пламъците угаснаха и той заспа.