Комуняга
КОМУНЯГАТА
Комуняга не значи комунист. Онзи, вторият е умирал за идеите, а първият – за ползването им за собствена изгода.
Комунисти рядко се срещат на живо, но в книгите са бол: като се почне от Библията, та до моите разказчета, например.
Комунягите са „над път и под път”, особено по нашите географски ширини. Аз лично, познавам няколко стотин комуняги и всеки ден се сблъсквам, най-малко с нови 10-тина.
Думичката „комуняга” е от женски род, щото в комунягата никога няма да откриете нещо мъжко. Явно в опита си да прикрие това, комунягата винаги говори с надебелен и леко гъгнещ глас, демек авторитетно.
Като говори, той никога не казва нищо. В изреченията му винаги липсва подлога и обичайно завършват с „и така нататък”, или пък с „и така-така”. А иначе, обича да говори и да си слуша гласа. Най-обича да говори за Народа и то в бъдеще време. Най-мрази някой да му припомня миналото. За сегашното не говори, защото то е неговото време и си го ползва и брани като лична собственост: ако ти е мил животеца – не посягай!
Комунягите се поддържат едни други, докато имат обща и еднаква далавера. Захапе ли обаче някоя комуняга повече от далаверата – прецаква останалите комуняги. Това е тъй щото, въпреки че обича най-много общото, комунягата не обича да дели: туй аритметично действие му е непознато.
Нещата си комунягата винаги урежда по втория начин, дори и първият да е възможен. Така утвърждава връзките си с останалите комуняги, пък и не губи тренинг. Урежда най-вече себе си и децата си, които от малки научават, че „трябва да се говори и действа така, че да се завладяват МАСИТЕ и да се ползват СТОЛОВЕТЕ”.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лордли Милордов Todos los derechos reservados
Да Милорд. Написали сме разкази свързани като сиамските близнаци. Идеята е твоя и моя разказ е просто допълнение. Всъщност идеята ми да напиша и аз нещо по темата ми дойде докато ти пишех дългия коментар. Казах си "абе вместо да пиша километрични коментари не е ли по добре да напиша нещо като писмо или есе?" Според мен хората очакват от теб сатира а от мен философия. Тук си се концентрирал върху комунягата, но вместо да го осмееш както ти си можеш ни го представяш все едно че не го познаваме. Аз пък си позволих да се концентрирам върху комуниста, образа на който за съжеление е напълно обезчовечен от течемието в литературата наречено социалистически реализъм. Иска ми се да предам човечността на този образ както съм го видял у роднините си. Иска ми се не толкова заради тебе. Ти това го знаеш от собствен опит. Иска ми се заради Дон МакБъч, когото много харесвам по разказите му. Дано да ме прочете момчето....
