Комуняга
КОМУНЯГАТА
Комуняга не значи комунист. Онзи, вторият е умирал за идеите, а първият – за ползването им за собствена изгода.
Комунисти рядко се срещат на живо, но в книгите са бол: като се почне от Библията, та до моите разказчета, например.
Комунягите са „над път и под път”, особено по нашите географски ширини. Аз лично, познавам няколко стотин комуняги и всеки ден се сблъсквам, най-малко с нови 10-тина.
Думичката „комуняга” е от женски род, щото в комунягата никога няма да откриете нещо мъжко. Явно в опита си да прикрие това, комунягата винаги говори с надебелен и леко гъгнещ глас, демек авторитетно.
Като говори, той никога не казва нищо. В изреченията му винаги липсва подлога и обичайно завършват с „и така нататък”, или пък с „и така-така”. А иначе, обича да говори и да си слуша гласа. Най-обича да говори за Народа и то в бъдеще време. Най-мрази някой да му припомня миналото. За сегашното не говори, защото то е неговото време и си го ползва и брани като лична собственост: ако ти е мил животеца – не посягай!
Комунягите се поддържат едни други, докато имат обща и еднаква далавера. Захапе ли обаче някоя комуняга повече от далаверата – прецаква останалите комуняги. Това е тъй щото, въпреки че обича най-много общото, комунягата не обича да дели: туй аритметично действие му е непознато.
Нещата си комунягата винаги урежда по втория начин, дори и първият да е възможен. Така утвърждава връзките си с останалите комуняги, пък и не губи тренинг. Урежда най-вече себе си и децата си, които от малки научават, че „трябва да се говори и действа така, че да се завладяват МАСИТЕ и да се ползват СТОЛОВЕТЕ”.
© Лордли Милордов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Да Милорд. Написали сме разкази свързани като сиамските близнаци. Идеята е твоя и моя разказ е просто допълнение. Всъщност идеята ми да напиша и аз нещо по темата ми дойде докато ти пишех дългия коментар. Казах си "абе вместо да пиша километрични коментари не е ли по добре да напиша нещо като писмо или есе?" Според мен хората очакват от теб сатира а от мен философия. Тук си се концентрирал върху комунягата, но вместо да го осмееш както ти си можеш ни го представяш все едно че не го познаваме. Аз пък си позволих да се концентрирам върху комуниста, образа на който за съжеление е напълно обезчовечен от течемието в литературата наречено социалистически реализъм. Иска ми се да предам човечността на този образ както съм го видял у роднините си. Иска ми се не толкова заради тебе. Ти това го знаеш от собствен опит. Иска ми се заради Дон МакБъч, когото много харесвам по разказите му. Дано да ме прочете момчето.... -
Тъй ще е, Виктор, тъй ще е
-
Дупе ли! Ех Милорд, та отскоро ли се познаваме? Чел си ми разказите, знаеш убежденията ми, тези на рода ми и произхода ми. Ще ти кажа милорд, че комунист отказващ се от убежденията си защото не са популярни е комунягата както си го описал. Комунягата обаче е един частен случай на общото явление представено ни в образа на Бай Ганьо. Той никога не беше в опозиция. По това ще познаете и него а и братовчед му комунягата. Убежденията ми и житейското ми верую са продукт на генетиката и възпитанието което съм получил. Имаше момент Милорд, когато си помислих, че съм продукт на промиване на мозъци. Бях в Америка по онова време. Зачетох се в тукашните писатели, загледах се в тукашния живот и осмислих тукашната публицистика и кино. Изводите са в разказите ми и всеки може да ги прочете. Кръстих се тука Милорд и не съжелявам за това, защото срещнах един свещенник, когото уважавам много, и защото открих цял един огромен свят за себе си в религията. Пиша ти ги тези неща защото ми е болно. Нали разбираш, че за повечето хора разлика между комунягата и комунист няма. Тежко ми беше в България защото не можех да споделям свободно мислите си и чувствата си, когато бях там. Не съм човек, който може да води двойнствен живот. Разбрах на собствен гръб какво им е било на хората с монархически, демократични или консервативни убеждения в България след войната.
Уф, получи се цял разказ. Сигурно защото те харесвам по човешки, и разбирам, че от тук нататъка пак ще стана комуниста а не човека Виктор за теб а и за много други откровенци. Както и да е Милорд, аз самия не се определям като комунист, но след написаното от тебе предпочитам да ме смятате за такъв от колкото да бъда поредния дупедавец и уреждач.
Убежденията ти усещам, че са искрени и ги уважавам. Обидата ти споделям и разбирам, но не мисля, че бай Ганьовщината в България може да се изкорени с омраза. Алеко ни показа пътя.
Оценката ми за произведението ти е ниска. Съгласен съм с Пер, че това би бил страхотен диалог за по голям разказ. Като видях заглавието очаквах сатира, остра, безпощадна но и човешка. Ти го можеш. Ти и Щастливеца. Осмей това което мразиш Милорд. По ефективно е. -
Използвам често и успешно подхода, който ми препоръчваш Пер, но тук идеята беше да съм провокативен и като чета настървените коментари, дори позволяващи си обидни квалификации, смятам че съм успял. Ще завърша и аз с наздраве, за всинца ви!
-
Ех, стреснах се от такива продължителни коментари, но ще кажа само една дума - ПРАВИЛНО!
-
lordly (Лордли Милордов): 23-10-2013г. 13:47
"Я, Самотни вълче си кажи,
за "червеното" ли те боли?"
Милордов, нали знаеш на кои беше присъщо да се крият зад псевдоними в едни писиная-дознания, а, или не се сещаш, щото и ти си се скрил точно по същия начин и само "умности" ръсиш.
Ама много постни, Милордов, постни, дай малко ръчка на въображението си, измъдри една по-прилична тема... щото от клишета ни проза ни поезия става, вервай ми...
-
Текстът би бил много добър, ако беше включен в художествено произведение. Седят си, например Пешо и Киро в кръчмата, и бистрят политиката. Слагаш гореизложеното в устата на единия, а може и разделено на части и в устата на другия, вмъкваш по някоя и друга попържня, завършваш с "Наздраве!" и нещата ще изглеждат по съвсем различен начин.
В този си вид и на мен не ми допада.
"И виж к`во нещо, баджанак, една буква как променя пола - комунига в женски род, а комуняга в мъжки! Сигурно защото комунига се римува с интрига, а комуняга с хитряга, кой знае?... А наздраве!" - това за финал на разказа! -
Я, Самотни вълче си кажи,
за "червеното" ли те боли? -
Прав си Дон Мак Бъч, че антикомунягите са кът, особено когато има такива като изказалият се по темата след теб, за който преди 24 години са настъпили промени.
-
Милордов, ама ти си открил топлата вода, бе човек...
Какъв философски поглед само! 24 години след промените...
... или да го кажа така: преди вече споменатите години, Милордов, се искаше да имаш топки, както казват "братята" американци, за да кажеш такива неща, а сега и с дупе става...
Иначе като четиво - тц... -
И нека аз бъда първият, който подлага "дупе": да, Милорд, разглеждането им в две отделни категории "-ист" и "-яга" е много точно и го споделям напълно. Презирам идеологията на първите и се надсмивам над начина им на мислене и цялостната им сляпа наивност. Вторите презирам в човешки план. Обикновено се кичат в най-различни (политически) цветове, за да не бъдат разпознати. Обноските и действията им обаче ги издават.
Като цяло не искам да имам нищо общо и с едните, и с другите. За жалост обаче това е невъзможно, твърде многобройни са, или поне тези от втората категория. За да бъдат изкоренени, необходими са поне еднакъв брой антикомуняги. Лошото е, че антикомунягите засега са малцинство. -
Да се коментира такова четиво се иска "дупе", а не "задник", ха да ви видя сега!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
