7 mar 2008, 20:59

Копривкина могила 

  Prosa » Relatos
1466 0 15
12 мин за четене
Всичко започна, когато дойдоха вретенарките. Над селото беше надвиснал страшен огън. Въздухът лепнеше по кожата, тежък и горещ, потяха се даже шепата старци, които доизживяваха дните си под сенките. Не беше дошло още време за жътва, но навсякъде се усещаше онова тежко безмълвие, което идваше с узряването на житото. Възрастните тревожно гледаха небето и се кръстеха, дано Господ не им изпрати порой или градушка. Жените човъркаха вяло из градините, мъжете клепаха сърповете и потягаха каруците.
В един такъв душен ден откъм ракитаците влязоха циганките. Бяха десетина, разделиха се на групички и плъзнаха из селото. Продаваха вретена и лъжици, а вземаха всичко – от боб и вълна до току-що издоено мляко. Жените бързаха да ги отпратят, да не би да направят магия или да откраднат нещо.
В голямата къща беше чисто и празно. Всички бяха заминали още сутринта на погребение в Караманкьой и у дома оставиха само Спираки. Той се беше скрил на сянка в сайванта, дялаше с теслата и тихичко си подсвирваше. В ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??