2 abr 2014, 15:52

Копривщица

  Prosa
988 0 0
1 мин за четене

Копривщица изпълни сърцата ни с българска романтика, красота и гордост

 

През почивните дни аз и моето семейство решихме да се разходим до едно красиво подпланинско градче, чието име често се споменава в славната ни българска история. Копривщица се намира на около 100 километра от София. Още с пристигането ни омая свежият въздух, носещ се от боровите гори. В многобройните кокетни дюкяни можехме да прекараме часове, разглеждайки красивите копривщенски носии. Местните хора ни казаха, че тук се отглеждат едни от най-вкусните картофи. - факт, в който се уверихме малко по-късно.

 

 Вън вали сняг. Отбиваш се в някоя уютна механа камина, сгушваш се до топлите ù стени и се наслаждаваш на красивата гледка.

 Почти всяка копривщенска къща е музей. Тук е обявено началото на Априлското въстание. Копривщенци се гордеят с с историята на града и пренасят през времето паметта на нашите смели революционери.  Всеки турист, решил да да се порадва на копривщенската красота, трябва да посети няколко места, за да усети истинската атмосфера на градчето. Това са къщите на Димчо Дебелянов, Георги Бенковски и Тодор Каблешков. Там усещаш истинската сила  и значение на историята.

Никой, прекрачил прага на Дебеляновата къща, не може да не усети

невероятната сила на това място; въздействието на статуята на Дебеляновата майка, очакваща синът да се завърне в  бащината къща. Последната спирка от нашата обиколка беше Лютовата къща. Тя  е построена през 19 в. и е била собственост на богат търговец. Там се натъкнахме на уникални, изработени на ръка платна, и се възхитихме на красотата на копривщенската шевица. На това място се усещат по неповторим начин атмосферата на патриархалния бит и идиличност.    Напуснахме градчето със сърца, изпълнени с красота, романтика и българска гордост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Сомова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...