9 ago 2009, 21:13

Корабокрушения до остров"Откровения" 

  Prosa » Relatos
1129 0 17
13 мин за четене

Малко предистория:

 


Миа :

-         Mарко, побързай, дарлинг - закъсняваме за партито около басейна! -подканям аз юнака на шофьорското място и потропвам нервно с крак. 
-        Миа, скъпа, в задръстване сме - да не съм Батман! 
-        Марк, Лажова каза, че ще има и стрийп-покер - измисли нещо! - казвам аз с надежда, че натурализирaните американци могат всичко! 
-         Спокойно, Грег е там -той е надежден като "весь гражданский флот"
(Това не го разбрах - връзката на Грег с флота - виж, да беше с Лажова, ама нейсе ) 


          След половин час паркираме Мазератито пред вилата, а  никой не ни посреща... "Странно!" 
          Влизаме директно при големия басейн.

          Грег лежи бледен на моравата, а Лажова като самодива пърха около него и се опитва да го свестява... (твърде НЕ професионално).
-          Грег, Грег, какво ти е? -   втурвам се и коленича до него. 
-          К-К-К алинка, калинка мая! - мърмори нещо Грег. 
-          Слава богу, жив е! - поглеждам полуобвинително Лажова, която така го е изтощила... Лажова, то бива писане, бива, ама чак пък толкоз!!... 
     В това време Грег включва на поезия, докато Светлето леко се олюлява. 
-          Я помню чудное мгновенье, передо мной явилас тьι - как мимолетное видение,  как гений чистой красотьι. 
-           Марко,  спасявай Лажова!

      Вече правя изкуствено дишане на Грег.
      Не стига, че вчера сутринта в кантората му го спасявах - явно ми върви да спасявам адвокати... Ами и днес! Но!  Грег е герой! Цяла бутилка водка бастиса момчето, в главата на наркотерориста...


       Изведнъж чувам някакво БМВ набива спирачки пред вилата: 
-            Ох, само да не е мъжът на Лажова... Не, не е! Май чувам гласа на Нели!

Нели:

         "Дано зеленото да е зелен светофар, а не зелен хайвер" - говоря на себе си докато карам и мисля за думите на Сириус.
            "Седемцветна светлина!!"

            Не виждам такава, но има яка зелена вълна и от Изток до Бояна прелитам... и аз не знам как за 5 минути...
           Гледам, сцената сакрална. На една страна захвърлен Калашников, на друга Лажова на две строшена... О не, обърках се! Та Лажова се е изтегнала на един шезлонг, а Марко ù прави уста в уста... Леко опиянен от дъха ù той зарязва масажа и отива да пържи кюфтета... Явно това е терапевтичен трик! "Но защо сега? ААА!! След тази суша, дето го беше налегнала, за малко да предизвика земетресение и в Бояна...  Умее ги Марко тез нещица!!!  И таз добра! Кой ще  спасява Лажова  сега?!  
           Миа се опитва да свести Грег, но също няма опит с пиенето и след няколко вдишвания и тя се е омаяла от алкохолните изпарения...
 "АУУУУУУ!!!... Ето я бялата светлина на Сириус. Стеле се над вилата на Лажова. Това са алкохолните омари от басейна с водката.

-           Хей, Нели, и ти май се опи само от изпаренията!!...

            Я! Арчи се търкаля по гръб. Изпил е половината басейн с бира... Добре, че е възпитано куче с немска дресировка: 
-           Komm, Artschi! Komm hier, Scneller!! Leck!* - само Арчи разбира немски. Той отива бързо и почва да ближе Грег по ходилата... 
       Грег се събужда от гъделичкането и изхвърля количеството водка, заседнало в дробовете. После Арчи отива да ближе онова чувствително място, голямо колкото левче... на палчето на Лажова... Ближе, а тя стенейки, пъшка: 
-           О-о-о-о, Грег! Страхотен си... как откри моята истинска G-точка??... (да пуснем ли червената точка ) - тя се хвърля на врата на Арчи...


*Арчи ела! Ела тук по- бързо! Ближи!

Светла: 

  -             Бизнес дамата оправя положението. Производителката на Нокия се оказва много щедра! Всички се качват на нейния самолет и с чартърен полет 007/777 заминават за Маями или... няма значение за къде, важното е, че групата е страхотна. Горивото е на привършване, защото Лажова за пръв път опитва керосин и се налага принудително кацане на вода. Наблизо има яхта, която ни помага. След малко чашите са пълни, пием за нашия спасител и сядаме да играем карти. Но това е Капитана! Просто не мога да повярвам!!! Зеленооката красавица се усмихва на... Дали всичко това не е било предварително планирано?!

Марко, Грег, Нели, Миа:
(без да се брои Арчи, който лае на немски)
-             Лажова-а-а-а, спри се! Не разваляй хубавата история! Не разказвай всичко!
-             Все още сме в  самолета!
-             Значи така, а? Снощи си гледам аз мача културно, на не повече от бутилка водка, а тук се е развихрила страхотна оргия. Големи хора сте, вземете се стегнете, или пороят ви отнесе акъла.
-            Грег, порои, земетресения, торнадо – чартърът е за Маями и нищо не може да ни спре, щом аз съм пилотът.
-             Светле, вземи постави един остров под този самолет – като изпи керосина , няма да се приводняваме насред океана! - обажда се Мия разумно.
-             Да, Светле, и сложи на острова контейнер с водка! - допълва Грег.
-             И повече хавайки! Тоест туземки! - размечтава се Марко.
-             Ти само вдигни самолета, че почва да пада! Няма да ви трябват туземки -докато трите амазонки ловуват, а вие с Грег - готвите!
-             Е, Марко е известен риболовец! - закача се Мия
-            Аааа, не – много е мътна водата за риболов и тук не се въди "сельодка"!
Ако ние ще готвим, по-добре да паркирам пред ,,Мак-Доналдс”!
       Светла:
-          Момчета, без мрънкане! Не искате от главни герои да станете епизодични!
Грег:
-        Че пък кой иска да е герой – ако има достатъчно водка, аз мога да си седя под палмите и...
     Автопилотът:
-          На вниманието на всички пътници! Керосинът свърши и се приземяваме на необитаем остров! Моля, затегнете коланите! К-К-К KАЛИНКА, калинка мая!


        Кой даде водка на автопилота?!?


Ден Първи!

Нели 

      Разтресе… не само корпуса, ами и мозъците ни разтресе... като си спомня, май още съм куха… като лейка. Нахвърля ни назад като краставици за компот...
Миа:
-              Не компот, а туршия!!
  Ръце, крака, тела… истински апостроф... а-а-а  Хипоталамус?... не!! Анафора!! И това не беше… Апокалипсис!! 
       По едно време гледам крака на Крег – на рамото ми... Сменил чорапите сутринта…
 Грег:
-           Алоо! Не ми сменяй името: аз съм Грег, а не Крег!
-            Някой изстреля катапулта - дочувам глас, но не го разпознавам. 
-           Може би автопилотът се е спасил с катапултиране… - решавам да предположа гласно.
-          Пилотааааааааааааа!! – дочувам Крег… - Налей си една водка и да се приводним на мекооо!
-           Да!! Хвани волана, че ще пукнем и завий надясно към водата...
-           Нокияяяяяяяя! Тук няма во-во-во-волан.  
-           Браво, Дарко!!
-           Все едно - корнер на хокей!
Миa:
-          ... не е Дарко, а Марко... Ритай шайбата от корнер!!
-            Грег, жените не са в час... - обажда се Марко със загрижен глас.
-            Дарко, Марко, все ми едно… и без това вече ми е съвсем „дарк”* пред очите…
         Косите на БЛажова са се разпилели по лицето ми, а самата тя виси на стелажа за багаж като акробатка, може би защото краката на Миа са на кръста на Дарко, а ушите на Крег се подават между дясната ръка на Блажова и левия крак на Смокия… Ей, наистина съм куха лейка - смених персонажите изцяло…
           Последва удар. Дали ми намести мозъчните клетки?!

          След всичко това картината е съвсем друга и май не така отчайваща.         Последно си спомних как двамата с Грег се озовахме към опашката на самолетеца, а тя май се откъсна… аз съм астронавткаааааааа…
-           Космонавтка, дарлинг! Още не сме в Америка! - дочух последните думи на ДреГ-Г-г-г-г-г-г-г-ггггггг… като на забавен каданс-с-с-с-с-сссссссссс…

           После…

           бях "самотно тяло" на морския бряг... Вълните се плискаха нежно по горещото ми тяло и  ме милваха по пръстите на краката, преоткривайки леки и изкусителни G-точки с усърдието на въображаем кучешки език... Сигурно сънувах Лажова и басейна с водка... Скоро радостен кучешки лай ми подсказа, че всичко това не е сън...
-           Арчи!!! Ти си дал водка на автопилота - загрях най-сетне... Komm!!**
-           Ваууууу!!! - зави той отчаяно, така като вият кучетата из крайните квартали на Мюнхен.
-         Арчи, Арчи, аз пък си мислех, че си куче от сой и с родословие... Сядай тук!
Арчи седна до мен и радостно замаха с опашка...
            Къде бях? Коя бях? Защо бях тук? Нямах даже някоя малка „нокийка” за всеки случай. А какво беше това Нокия? Замислих се и установих, че това действие ”мислене” не е за мен... 
           Арчи ме задърпа и поведе в неизвестна посока... Изведнъж в далечината мярнах хора. Мъже и жени. Изглеждаха ужасни. Сигурно бяха туземци. Радостният лай на Арчи обаче ми подсказа, че май никак не са такива...

 

             Ден Първи! А СЕКСЪТ е мираж!

 

**dark = тъмен, мрачен
**Коmm! = ела!

Ден първи!

Грег 

 -         Кой, по дяволите, даде водка на автопилота? Със сигурност не бях аз.

Да не съм луд да си давам водката на непознати. Това да не ти е благотворителна организация. – тези мисли човъркаха мозъка ми с досадата на конска муха, докато плувах с упоритостта на шамандура към близкия остров. Вече различавах палмите и пясъка по бреговете му. Ако не друго, тук ставаше за плаж, та чак се е утрепало. Най–сетне дебаркирах на острова с устрема на морски тюлен, подгонен от взвод талибани. Известно време се любувах на небето с интереса на космонавт, изпаднал от совалка. След като спрях да дишам като пенсионер видял гола девойка, реших, че е време да зарежа природните картини и да взема нещата в свои ръце, като установя къде на майната съм аз и къде са другите. Ако междувременно срещна и някоя местна девойка, ще си е направо шестица от тотото. Може би щях да я убедя да ми направи някакъв коктейл, защото предполагах, че тук са зле откъм наличностите на водка. Това малко ме притесни, но си спомних, че докато приводнявахме със самолета, зърнах Марко самоотвержено да стиска една бутилка с водка като дете биберон. В него ми беше надеждата. Знаех си, че емиграцията го е научила на някои техники за оцеляване, така че вече малко по-ободрен тръгнах с бодра бригадирска крачка по пясъка. Докато вървях, мислено отбелязах, че тук просто си плаче за едно кръчме на брега. Щяхме да избием рибата и да продаваме водката по 20€ само заради гледката. По време на криза трябва да се мисли стратегически и да не се изпуска шанса. 
          След сто метра взех да се потя обилно, като наденица във фурна. Райското кътче, в което мислех че съм попаднал на първо четене, взе да придобива очертанията на ад. Сега да имаше една студена водка с четири бучки лед и резенче лимон. Така се бях размечтал, че за малко да пропусна Светлана, която страстно бе прегърнала ствола на една палма и тихо ù споделяше нещо. Доближих я и чух да се жалва с покъртително прискърбие в гласа:
-          Водката, чашата, басейна с водка, керосина, всичко, всичко се изгуби. И Грег го няма. Никой няма. 
           Разбирах я. Само преди ден беше горда собственичка на басейн с водка, а сега държеше само някаква шибана палма в ръцете си. 
-         Светле, душко, Грег е тук целият от кръв и плът. – обявих гордо аз – Верно откъм водка сме го позакъсали, но ще решим и този проблем. Стегни се. 
  Тя ме погледна невярващо. Стана и взе да ме опипва по лицето. Винаги съм си мечтал за този момент, но тук леко се притесних. Усещах, че го прави повече като патолог, отколкото като жена. Явно все още не можеше да реши дали съм живо същество. Реших да помогна и ù залепих една дълга целувка в стил „Последно танго в Париж”. Абе и ние сме гледали някои филми. Това веднага я приземи и тя ме погледна с ясен като лятно утро поглед. 
-          Грег, това наистина си ти! Ще се омъжиш ли за мен?
    Май още не се беше оправила напълно. Какво е зациклила на това омъжване, като грамофона плоча? Трябваше спешно да се намери водка. Само тя щеше да я стабилизира като фондов пазар след криза.

            Къде, по дяволите, е Марко?

 

          Ден Първи, а СЕКСЪТ май - не е мираж!  ;)

Ден първи!

Миа

         „Спасението на давещите е в ръцете на самите давещи се” - тази мисъл изплува в ума ми, докато бавно и напоително потъвам...
           Започвам да се сбогувам с разни познати и да си пресмятам дълговете. Сещам се, че дължа маса пари на „Топлофикация” - София и злорадо се ухилвам:
-           Хак да ви е! Никога няма да си ги получите!
        Но после се сещам, че не съм си публикувала последното стихче в сайта и това ми дава нови сили да пляскам с ръце и да викам „Помооооощ!”
      Мечтая за някой юнак, който да ме грабне от водата като Крали Марко и да ме качи на коня Шарколия. Или не!
           По-добре един отряд морски пехотинци да провеждат учение наблизо, а техният капитан (185 см, синеок, с трапчинки, с чувство за хумор и да обича семейния уют!) да се хвърли геройски и да ме спаси.
         В главата ми зазвучават сватбени камбани, когато до мен долита вик: ”Помооо-ооощ!”
         Оглеждам се – без очила ми е трудно, но по фалшивото си бемол разпознавам гласа на Марко.
-         Бързо! Трябва да го спася! - си казвам и се сещам, че мога да плувам.
     Загребвам мощен бътерфлай, като мислено си напомням, че трябва да поработя върху стила си (не на писане - там съм върховна, а на плуване )
-            Марко! Спри да се давиш! Чакай! - казвам аз на перфектен английски, като си отбелязвам да проверя в речника дали глагола ,,давя се" е възвратен. Би било крайно неизискано, докато моят капитан ме спасява, аз да не мога да проведа един сносен разговор с него.
            След това започвам да се колебая кой стил плуване е по-подходящ за спасяване - дали бруст или по гръб, но понеже Марко вече изпуска мехурчета, решавам, че етикетът може да се наруши и го мятам на гръб.
       С общи усилия съзираме суша, когато установявам, че нещо от Марко почва да ми убива...
-           Ех, Марко, сега ли намери... - проклинам аз мъжкото либидо.
     В същия момент разбирам,  че това е бутилка водка, която Марко грижливо е затъкнал в дънките си.
-           Поне да беше Кока–Кола! - разочарована съм аз.
        Изпълзяваме на брега и почваме да се оглеждаме за другите.
-            Миа, длъжник съм ти, да знаеш!
-            Хей, Марко, ти си длъжник на мен, аз – на Топлофикация! Какво да се прави – парадокси!
-            Хайде да потърсим другите и да видим тези от ”Сървайвър” и „Изгубени” дали се преструват или наистина е трудно...
-            Марко, ще се ожениш ли за мен?

 

Не знам дали СЕКСЪТ Е МИРАЖ, но СВАТБИ се задават на ХОРИЗОНТА ;););)



(Продължението следва)



   



© Миа Нели Грег Светла Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хах Добър отбор сте
    При време скачам на следващия
  • Та за сведение на непрочелите Така наречената компания се състои от светлана лажова, мия 2442, неллнокиа и грег... + Марко.Хайде бе марко откога чакаме включване..
  • Страхотно е! Браво!!!
  • дори да изглежда повърхностно като "откровено комбиниране", по двойки..хахах!!!нещата никак не са прости
    1.совите не са това ,което са..
    2.особеностите не можем да избегнем- нито на откровенския национален лов,риболов,секс, брак,политика...нито на всеки един от нас..
    Ако направим психологически разрез на героите ще открием, че
    Крег е индивидуалист:Той плува сам, спасява се сам..и съвсем целеустремено и спокойнодостига спасението си..
    Мея, се хвърля наляво надясно да спасява все някакви големи мъже...
    И не само.. Силно развитото въображение на героинята ясно подсказва как фантазно би променила реалността..
    Смокия,
    за нея какво да кажем Като има катаклизъм не гледа реално на нещата. В очите и все парадоксалното, вместо реалното..
    Блажова
    ако не спре да пие най- накрая ще трябва да бъде хоспитализирана , защото алкохолната абстиненция не е много лицеприятна без бира и шкембе...( деликатеси за всеки островен корабокрушенец)
    Дарко
    Като се освЕсти от амнезията, вси4ко ще си каже.. Но ще трябва да изтърпим изявата на дълготрайната му памет.. . като се зарине в спомени сегаааааааа...
    О ,брато, ти помниш ли как стеб се запознахме едно време на еди кой си необитаем остров..

    И не знам дали сексът, е мираж, но....водката и бирата със сигурност...

  • почва да ми намирисва на "особености на... откровеното комбиниране" (аналогията с особеностите на руския национален лов и риболов (най-вече) е напълно случайна и първосигнална). бая ще обяснявате после, че, всъщност, нямате сестра/и и че Арчи, завалийчето, е в основата на цялата обърквация.
    ай, наздраве, компанията! бирата е от мен (все някога водката ще свърши )
  • Мария, Сириус,
    Благодаря замилите думи...Виждам че някой пак се опитва да предсказва местомахождението на водката. Но аз съм трезвеник така,че ще държа останалите под напрежение
    Деска
    ти откъде знаеш,че е само виртуално ?А?А?А?
    Мдааа..Марко има амнезия за този ден
    И да не е била от катастрофата, след предложението на мия, със сигурност е получил.. Де, бре Мия ! Поспри се! Хората току що оцелели, едвам водката спасили, едва на краката си се държат - ти за сватби си се размечтала.. Верно, че е заразно, но...

    Филип И на нас ни хареса че си тук
    Светле... !!Ми че младото си е младо ! Агнешко !!!
    Виктоар!
    Специален поздрав за теб от Арчибалд (на галено Арчи)
    ------- Вау- вау-вау- ва-а-а-а-у-у-у-у-у-у-!!!
  • Супер сте,от Great по Great! Искам и аз да имам басейн с водка и куче, което лае на немски Пък дори и с цената на едно корабокрушение, хихихи!
  • Деси, благодаря. Марко се е запилял някъде из карибите , но скоро ще се появи с целият си блясък.
    Филип и на нас взе, че ни хареса. Благодаря ти.
    Светле, како още не се е родила жената дето да ти стъпи и на малкото пръстче, а к,во остава ако разпериш пръсти. Пии си водката спокойно . Разхубавява.
  • Хареса ми, хора.
  • Само Велика Компания може да измисли такова Велико Приключение!
    Макар и виртуално,
    забавлението е уникално.
    Много се разсмях
    и да съм с вас си пожелах!
    Поздравления на всички ви - Светла, Мия, Нели, Грег и Марко

    п.п Очакваме включване и от Марко!
  • Светлана, любопитството движи света, а Арчи доволно ти маха с опашка. Стана си той пътешественик виден и това си е.
  • Ей, там е скрита зад първата палма в дясно.
  • Поздравче!
  • Свежо! Поздрави!
  • Ще му предам ,Светле! покрай Арчи и аз проговорих южногерманските диалекти...така, че комуникацията е успешна..
    Но засега сме изолирани на проклетия остров. Затворени като в къщата на Биг Брадър, изгубени, оцеляващи - сървайвъри....

    Весенце!!
    рядка птицо де и ние да бяхме редки птици, че да се измъкнем оттук..
  • Леле,леле! ))))))))))))Добре че съм по Great любопитството, пък и думата компания... знаех си! Перфектни сте, Дами и Господа... свалям ви шапка- за великолепния хумор! Сърдечни поздрави и на Арчи!
  • Поздравявам ви - логнах се само за да ви го кажа. Наистина се получава много добре.
Propuestas
: ??:??