Корейски зарязан, бял дълъг ръкав

    Навремето, драгий читателю, преди едно десетина години (недей бре, закръгля и ти, подражателю) се смелият и величествен войн на философията Зигфрид Философ беше забъркал с изящната, нежна, безспорно красива корейка Со Йонг… и приказката свършила, като Со Йонг му ударила едни клечки по тиквата и напсувала го с пълни гърди на корейски. Тъй де! 

    Вървях си аз из летните и много влажни Варненски улички, тананиках си Лили Иванова и запретнал бях ръкавите на старичката ми вече бяла блуза. Да, драгий читателю, с дълъг ръкав! Възмущението ми пълно беше, ама за туй пътуване вече спретнатите дрешки бяха за пране, та ази се видях принуден да облека нещо съвсем есенно и така ми горещо беше, че да се оплача дори не смогвах. И макар да бях сериозно затруднен и лятно опечален, пак си свируках, щото италианците най-добре живота разбират (а видиш ли, те си все свирукали, вика братчето ми. Е, аз в Италия съм не стъпвал, ама той най-ги знае, та от чистосърдечие му вярвам, вярвай му и ти!). И както се потя и насилствено свирукам високи тонове на сърдечно разкаяние, пред мене се изправи, направо се блъсна и почти ме отнесе, една азиатска дама де бях позабравил. Бивша, срам да те хване, чак във Варна… и не ѝ никаква възраст личеше. Тя, както си я помня — Пак Со Йонг. 

    Драгий читателю, за непосветените следва да посветя — Пак е фамилията, Со Йонг е името. За значението йергофлиско ме не питай, корейците с букви пишат! И нито за секунда си не помисляй, че аз нещо им се подигравам. Аз ги обожавам, корейците, а те мен... ще разбереш, скоро, почакай малко, става ли?! 

    — А, Джикпърид! — произнесе тя. Как се затрудняваше тя с името ми винаги, а аз най-садистично съм тъй се казвал и съм я тормозел да ми казва името, видиш ли!

    — Ооо, Со Йонг-а — още пояснения. “А” като сложиш на име, туй е обръщение. Малко като любимото ми, прелюбимо “Зигфриде”…

    — Я, какъв си се изблещил с таз бялата блузка! 

    Тя така ме опна на прав български, че разклати ми на словореда основите. Разбира се, Со Йонг най-правилен български редеше, та чак ушите ѝ плющяха, та и моите! Мани ти, че името ми я оплело! Ти туй го не гледай, то не е българско! Ама Со Йонг да те изненада… тя в България е израснала, та най-хубав и четен български говори. Също като мен!! (ама моля ти се, не го чети туй със сарказъм, брате, че ще ме боли да чуя, че не говоря правилно! Не разбивай малкото сърце Зигфидско, живо ти се моля! А те ми викали, словореда ти е малко странен… аз, такова, не! Не ща, не признавам, отричам се, сърдя се… ох, спри да се правиш на интересен, Зигфренд. Спри, просто спирич сегич, а?!) 

    — Ами че, да, бе! — ей туй, брате, се казва най-безинтересната реплика.

    Ама можеш ли барем да ме виниш? Я спомни си последно кога се ти срещна с бивша и тя ти каза, че си “изблещил бяла блуза”? Е, сега разбра ли недостатъчността ми философска в тоз горещ момент?! Как да отговориш, освен да потвърдиш! Ех, бивши, ех, език заплетен… 

    — Айде дай да седнем, едно кафенце да изпием! — продължи тя жизнено, за ръката ме дръпна и аз клетник бях замъкнат нанякъде. Що ме все мене жени теглят наляво-надясно! Че и Жорката вика късметлия съм бил! То туй за късмет ли е, бяла блуза да блещиш, две думи на кръст да не кажеш, торби да носиш, пред пробни да чакаш, да се чешеш зад ухото пред сто различни видове козметични химически материали? Я ела тебе да те теглят наляво-надясно! Ама ги и обичам, кво да се прави! И съм женен, да напомня на себе си! Прощавай, драгий читателю, ще намуся лик и ще разказвам право от сега нататък, спирам, ей сега спирам да се разсейвам!

    Седнахме на кафенцето, поръчах си с надежда светла една Цитрус-Митрус напитка и се вече трябваше да престана да зяпам в менюто. Вдигнах си плахо очи. Срещу мене на стола, Со Йонг притежаваше заведението, околностите, морето, чехлите си… 

    — Я кажи, как я караш, какво ново? 

    — Ти ко правиш във Варна? — не сдържах се — тука няма суши! 

    Тя изсумтя. Ей, че и сумтежът е красив, бре! 

    — Знаеш пределно добре, че знам, че знаеш, че сушито не е корейска храна, и знаеш, че знам, че знаеш, че шегите ти са малко тъпи и знаеш, че знам, че знаеш, че аз никога не лъжа, освен когато ме хванеш! 

    Потреперих. Майсторство! 

    — Знам само, че не знам какво да кажа!

    — Минаха осем години, и ти си все същият темерут — изказа се тя. Ех, ама как се засегнах, как пламнах от гняв, как повдигнах театрално, най-НАТФИЗки, вежди… и възхдъхнах:
    — Aми, под дървото ябълки, пиле вода не става, вълкът токчета не слага, нали тъй?

    — Омо! Честито, най-накрая каза нищо! Помислих, че нещо съвсем си се поболял, ама слава Богу, си си добре. 

    “Омо” значи Уау. Абе, Омо значи “О, Господи”, “Ех, язък!”, “Олеле малеле” и тем подобни възклицания. Умни са корейците, само три звука и всичко са казали, и те кат нас. Тоест, вас, аз съм само половин българин.

    Пихме пет цитросуви напитки, все глупости дрънках и накрая се взе да затъмнява навън. Со Йонг се била омъжила, че чеда имала, аз също съм се бил оженил (ама ако знаеш колко така силничко, го казах, белким и аз го чуя!), ама деца съм нямал, едно такова туй онуй, за работа и нищо нещо. Вече решихме да си тръгваме, кога аз събрах най-накрая силиците си заветния въпрос да изтъпанча. А именно: 

    — Со Йонг-а, ти що ме заряза? 

    Ех, ама че то туй се не питало, бре! Да знаеш какви едни очи присви, какви едни изписани вежди спусна, какви едни коси развя на вятъра (е, той вятърът го туй направи де, не тя, ама нали на бясна жена и природата ѝ сваля шапка и ръси вятър!)… не е за разправяне! Притихнал, ми се дощя пак да се взра в менюто, дето тактично все тъй бе отворено на страничката с Цитрус-Митрусни напитки. 

    — Аз, такова… 

    Разсмя се дамата.

    — Абе ти да не си помисли, че ще се разсърдя? — смееше се високо, свежо, някак младежки тя. Има-няма 30 годишна е, млада е още, и гласчето ѝ съвсем свежо, а смехът ѝ окрилява, направо, лепва ти едни крила на гърба и те изстрелва в космоса! — всичко ще ти разкажа. 

    — Убий ме! Тоест, имах предвид, стреляй! Абе, направо, казвай!

    — Помниш ли като то сготвих кимбап с кимчи?

    — Помня. 

    — А помниш ли като към кимбап с кимчи приготвих и чоджанмьон?

    Абе туй последното знам ли ги как се пише, ама, нейсе!

    — Помня. 

    — И пи соджу за напитка? 

    — Помня.

    — И помниш ли ти какво направи след това, Зиги-я? — тя вдигна една вежда изпитателно. “Я” пак е обръщение, ама като на гласна името завършва. За който е любознателен… да. “Я” е обръщение, я! 

    А сега по същество. Какво направил бе Зигфрид след като изял бе кимчи плюс кимбап плюс чоджанмьон (или както там се пишеш твойта верица и манджо) плюс е пил соджу?! 

    — Ам че заболя ме коремът. — туй така, много цензурирано го раздадох аз. 

    — Точно така! — кимна тя. — а помниш ли, докато ядеше, какво ти каза майка ми? 

    — Че е срамота че не мляскам. 

    — И ти помниш ли какво направи? 

    Избухнах. 

    — Абе де ще ти помня и аз такива дреболий?! Сигурно съм замляскал, кво да съм направил, някой избор да ми е дал?! 

    — Точно така. 

    — Е? За туй зарязва ли се един Алфа? 

    — Ха! — изсмя се тя — но алфа аниджи, и пабо я!*

    Ах, корейски ненагледен! Напсува ли ме сега, какво ме направи!

    Забравил съм го, неговата… 

    — Пабо не пабо, ай сиктир! — тръгнах аз на чист български — нищо не разбрах! 

    — И аз — тя ми смигна. От масата стана, потанцува с вятъра за секунда и се изпари. Аз, загледах се примирен, отчаян, обрулена стара ябълка… какво направих, бе, ти и тогаз ми туй каза! Че какво съм бил направил аз, че коремът ми и пусто ме болеше цяла нощ, бре? 

    И тогаз ми споменът просветна. 

    Аз казах ѝ, че да готви не може. Аз си станах. Аз си тръгнах. Ама че съм тъп! Абе, не, умен съм! Сегашната ми готви. Ама не пуска пералня. Ех, жени, ама как да се оправя? 

Като си пускаш пералнята, бе, идиотецо. 

———— 

Невъобразимо важни няколко редчета от автор авторич: 

🐥 Аз уважавам корейската култура. Разбра ли? А? А?!

🐣 Да, говоря корейски до степен да кажа пабо. Мога и да пиша, демонстрирам —직프리드 볼르프람 името ми. Джикпърид Болпърам, по-скоро, но те нямат “зъ”, нито “въ”. Нито пък Щ, ама то туй не е важна буква! Тъй де! 

🐥Изречението ѝ значи нещо като “Ти не си някъв алфа, тъпунгер”, ама едно такова по меко, тъпчо, да го река 

🐣Не я зарязах. Тя заряза мен. Ама честта Алфа Мъжкарска, нали разбираш, не ми позволява да разкажа като хората. Ще прощаваш, драгий читателю!