Корейски зарязан, бял дълъг ръкав
Навремето, драгий читателю, преди едно десетина години (недей бре, закръгля и ти, подражателю) се смелият и величествен войн на философията Зигфрид Философ беше забъркал с изящната, нежна, безспорно красива корейка Со Йонг… и приказката свършила, като Со Йонг му ударила едни клечки по тиквата и напсувала го с пълни гърди на корейски. Тъй де!
Вървях си аз из летните и много влажни Варненски улички, тананиках си Лили Иванова и запретнал бях ръкавите на старичката ми вече бяла блуза. Да, драгий читателю, с дълъг ръкав! Възмущението ми пълно беше, ама за туй пътуване вече спретнатите дрешки бяха за пране, та ази се видях принуден да облека нещо съвсем есенно и така ми горещо беше, че да се оплача дори не смогвах. И макар да бях сериозно затруднен и лятно опечален, пак си свируках, щото италианците най-добре живота разбират (а видиш ли, те си все свирукали, вика братчето ми. Е, аз в Италия съм не стъпвал, ама той най-ги знае, та от чистосърдечие му вярвам, вярвай му и ти!). И както се потя и насилствено свирукам високи тонове на сърдечно разкаяние, пред мене се изправи, направо се блъсна и почти ме отнесе, една азиатска дама де бях позабравил. Бивша, срам да те хване, чак във Варна… и не ѝ никаква възраст личеше. Тя, както си я помня — Пак Со Йонг.
Драгий читателю, за непосветените следва да посветя — Пак е фамилията, Со Йонг е името. За значението йергофлиско ме не питай, корейците с букви пишат! И нито за секунда си не помисляй, че аз нещо им се подигравам. Аз ги обожавам, корейците, а те мен... ще разбереш, скоро, почакай малко, става ли?!
— А, Джикпърид! — произнесе тя. Как се затрудняваше тя с името ми винаги, а аз най-садистично съм тъй се казвал и съм я тормозел да ми казва името, видиш ли!
— Ооо, Со Йонг-а — още пояснения. “А” като сложиш на име, туй е обръщение. Малко като любимото ми, прелюбимо “Зигфриде”…
— Я, какъв си се изблещил с таз бялата блузка!
Тя така ме опна на прав български, че разклати ми на словореда основите. Разбира се, Со Йонг най-правилен български редеше, та чак ушите ѝ плющяха, та и моите! Мани ти, че името ми я оплело! Ти туй го не гледай, то не е българско! Ама Со Йонг да те изненада… тя в България е израснала, та най-хубав и четен български говори. Също като мен!! (ама моля ти се, не го чети туй със сарказъм, брате, че ще ме боли да чуя, че не говоря правилно! Не разбивай малкото сърце Зигфидско, живо ти се моля! А те ми викали, словореда ти е малко странен… аз, такова, не! Не ща, не признавам, отричам се, сърдя се… ох, спри да се правиш на интересен, Зигфренд. Спри, просто спирич сегич, а?!)
— Ами че, да, бе! — ей туй, брате, се казва най-безинтересната реплика.
Ама можеш ли барем да ме виниш? Я спомни си последно кога се ти срещна с бивша и тя ти каза, че си “изблещил бяла блуза”? Е, сега разбра ли недостатъчността ми философска в тоз горещ момент?! Как да отговориш, освен да потвърдиш! Ех, бивши, ех, език заплетен…
— Айде дай да седнем, едно кафенце да изпием! — продължи тя жизнено, за ръката ме дръпна и аз клетник бях замъкнат нанякъде. Що ме все мене жени теглят наляво-надясно! Че и Жорката вика късметлия съм бил! То туй за късмет ли е, бяла блуза да блещиш, две думи на кръст да не кажеш, торби да носиш, пред пробни да чакаш, да се чешеш зад ухото пред сто различни видове козметични химически материали? Я ела тебе да те теглят наляво-надясно! Ама ги и обичам, кво да се прави! И съм женен, да напомня на себе си! Прощавай, драгий читателю, ще намуся лик и ще разказвам право от сега нататък, спирам, ей сега спирам да се разсейвам!
Седнахме на кафенцето, поръчах си с надежда светла една Цитрус-Митрус напитка и се вече трябваше да престана да зяпам в менюто. Вдигнах си плахо очи. Срещу мене на стола, Со Йонг притежаваше заведението, околностите, морето, чехлите си…
— Я кажи, как я караш, какво ново?
— Ти ко правиш във Варна? — не сдържах се — тука няма суши!
Тя изсумтя. Ей, че и сумтежът е красив, бре!
— Знаеш пределно добре, че знам, че знаеш, че сушито не е корейска храна, и знаеш, че знам, че знаеш, че шегите ти са малко тъпи и знаеш, че знам, че знаеш, че аз никога не лъжа, освен когато ме хванеш!
Потреперих. Майсторство!
— Знам само, че не знам какво да кажа!
— Минаха осем години, и ти си все същият темерут — изказа се тя. Ех, ама как се засегнах, как пламнах от гняв, как повдигнах театрално, най-НАТФИЗки, вежди… и възхдъхнах:
— Aми, под дървото ябълки, пиле вода не става, вълкът токчета не слага, нали тъй?
— Омо! Честито, най-накрая каза нищо! Помислих, че нещо съвсем си се поболял, ама слава Богу, си си добре.
“Омо” значи Уау. Абе, Омо значи “О, Господи”, “Ех, язък!”, “Олеле малеле” и тем подобни възклицания. Умни са корейците, само три звука и всичко са казали, и те кат нас. Тоест, вас, аз съм само половин българин.
Пихме пет цитросуви напитки, все глупости дрънках и накрая се взе да затъмнява навън. Со Йонг се била омъжила, че чеда имала, аз също съм се бил оженил (ама ако знаеш колко така силничко, го казах, белким и аз го чуя!), ама деца съм нямал, едно такова туй онуй, за работа и нищо нещо. Вече решихме да си тръгваме, кога аз събрах най-накрая силиците си заветния въпрос да изтъпанча. А именно:
— Со Йонг-а, ти що ме заряза?
Ех, ама че то туй се не питало, бре! Да знаеш какви едни очи присви, какви едни изписани вежди спусна, какви едни коси развя на вятъра (е, той вятърът го туй направи де, не тя, ама нали на бясна жена и природата ѝ сваля шапка и ръси вятър!)… не е за разправяне! Притихнал, ми се дощя пак да се взра в менюто, дето тактично все тъй бе отворено на страничката с Цитрус-Митрусни напитки.
— Аз, такова…
Разсмя се дамата.
— Абе ти да не си помисли, че ще се разсърдя? — смееше се високо, свежо, някак младежки тя. Има-няма 30 годишна е, млада е още, и гласчето ѝ съвсем свежо, а смехът ѝ окрилява, направо, лепва ти едни крила на гърба и те изстрелва в космоса! — всичко ще ти разкажа.
— Убий ме! Тоест, имах предвид, стреляй! Абе, направо, казвай!
— Помниш ли като то сготвих кимбап с кимчи?
— Помня.
— А помниш ли като към кимбап с кимчи приготвих и чоджанмьон?
Абе туй последното знам ли ги как се пише, ама, нейсе!
— Помня.
— И пи соджу за напитка?
— Помня.
— И помниш ли ти какво направи след това, Зиги-я? — тя вдигна една вежда изпитателно. “Я” пак е обръщение, ама като на гласна името завършва. За който е любознателен… да. “Я” е обръщение, я!
А сега по същество. Какво направил бе Зигфрид след като изял бе кимчи плюс кимбап плюс чоджанмьон (или както там се пишеш твойта верица и манджо) плюс е пил соджу?!
— Ам че заболя ме коремът. — туй така, много цензурирано го раздадох аз.
— Точно така! — кимна тя. — а помниш ли, докато ядеше, какво ти каза майка ми?
— Че е срамота че не мляскам.
— И ти помниш ли какво направи?
Избухнах.
— Абе де ще ти помня и аз такива дреболий?! Сигурно съм замляскал, кво да съм направил, някой избор да ми е дал?!
— Точно така.
— Е? За туй зарязва ли се един Алфа?
— Ха! — изсмя се тя — но алфа аниджи, и пабо я!*
Ах, корейски ненагледен! Напсува ли ме сега, какво ме направи!
Забравил съм го, неговата…
— Пабо не пабо, ай сиктир! — тръгнах аз на чист български — нищо не разбрах!
— И аз — тя ми смигна. От масата стана, потанцува с вятъра за секунда и се изпари. Аз, загледах се примирен, отчаян, обрулена стара ябълка… какво направих, бе, ти и тогаз ми туй каза! Че какво съм бил направил аз, че коремът ми и пусто ме болеше цяла нощ, бре?
И тогаз ми споменът просветна.
Аз казах ѝ, че да готви не може. Аз си станах. Аз си тръгнах. Ама че съм тъп! Абе, не, умен съм! Сегашната ми готви. Ама не пуска пералня. Ех, жени, ама как да се оправя?
Като си пускаш пералнята, бе, идиотецо.
————
Невъобразимо важни няколко редчета от автор авторич:
🐥 Аз уважавам корейската култура. Разбра ли? А? А?!
🐣 Да, говоря корейски до степен да кажа пабо. Мога и да пиша, демонстрирам —직프리드 볼르프람 името ми. Джикпърид Болпърам, по-скоро, но те нямат “зъ”, нито “въ”. Нито пък Щ, ама то туй не е важна буква! Тъй де!
🐥Изречението ѝ значи нещо като “Ти не си някъв алфа, тъпунгер”, ама едно такова по меко, тъпчо, да го река
🐣Не я зарязах. Тя заряза мен. Ама честта Алфа Мъжкарска, нали разбираш, не ми позволява да разкажа като хората. Ще прощаваш, драгий читателю!
© Зигфрид В. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Мария, представа си нямаш колко окуражаващо ми действат думите ти! За мен е чест и удоволствие да съм усмивкозаразителен! 😊😊 благодаря ти! Виртуална прегръдка ти пращам! ❤️🌺🌻🌸🌹
-
Ти просто ми действаш заразяващо!
Не, не с Ковид, а с бълбукаща усмивка! 😃 Ставам друга, поне за кратко, след като прочета твой разказ! Бъди, момче!❤️ -
🤣🤣🤣 Мария ❤️ ама много ме разсмя, какъв готин коментар си ми оставила!! Да ти кажа, с тая бяла ризка умрях от жега, мозъкът ми прегря и беше тотално ни-приема-ни-предава за дълго време 🤣 сега се надявам вече да работи безпроблемно 😊😉🤣 Благодаря ти от сърце за подкрепата! И искрено се радвам, че и този път съм успял да те развеселя!
-
Беше се загубил от погледа ми нещо и си викам аз: какво ли стана със Зигфрид момче? Но сега ми е ясно. Разхожда си се той с бялата си ризка с дълъг ръкав и си удря по една уж случайна срещица с интернационалните си гаджета!😃
Толкова си автентичен и неподражаем като разказвач, че как да не ти се зарадва човек! Не, не може да не ме разсмееш с глас, нали и аз съм индивид човечешки, при това от женски бабешки пол, но готов да се смее, докато нещо падне от устата му, щото не си е сложил сабайлян "Корега"-та!😃Ха-ха-ха!!!❤️ -
Благодаря ви, Вики и Миночка! ❤️❤️
Вики, много се радвам, че съм те разсмял, сега и аз се ухилих от коментара ти! 😂
Миночка, винаги толкова мила! 😊 Радвам ти се! Благодаря ти!
Прегръдки и на двете! 😊😊😊 -
Зиги, през цялото време, докато четох, не можех да си събера устата, обаче с "както там се пишеш твойта верица и манджо" просто ме разпиля!
-
Зиги, прекрасно творение в твой стил,тъй свежо ми дойде в тези жеги, че не ми се искаше да свършва! Насладих се от сърце! Поздравче,азеатецо, ще ме прощаваш!
-
Гени 🥰, наистина не искаш да знаеш за корейската кухня 😅😅 много се радвам, че си се посмяла! А пералнята - аз също пуснах! 🤣🤣 Благодаря ти!! ❤️
-
Свежа азиатска кухня (от която нищо не разбирам и честно казано, не искам и да знам ), забъркана с неподражаемия хумор на Зиги. Посмях се, пуснах пералнята и реших да уча корейски.
-
Славея 😍🤣🤣🤣 радост голяма ми е, че д-то ти се е пекло на слънце… 🤣 искам да кажа, че си се хилила! Много ме усмихна коментара ти! 😊😊
Ще използвам момента да благодаря и на всички, добавили разказчо в “Любими”, както виждам съм пропуснал да направя, и да изпратя една щедра виртуална прегръдка на всички прочели, коментирали, смели се и прочее! Всичките си ви прегръщам! ❤️ -
😂Не бях влизала в сайта няколко дни(апартаментът на морето реши да ми съботира мобилните данни) и в известията попадам на нещо ново от теб, пък то вече на три дни. Пека си д-то и се хиля.
-
Блу 🥰 разсмя меее 🤣🤣🤣 ама май си права. Сега остава да намеря африканката, която Смути ме подбутна да търся и само стискай палци да може да пуска пералня! 🤣🤣
-
Няма пълно щастие, Зиги! Една да готви, друга да пере - ето затова с харем е най-добре
-
Благодаря, М.Б! 😊 Най-обичам усмихнати или хилещи се емотиконки да виждам!
-
Росиии 🥰 покрай тебе все нещо научавам! 🤣🤣 Чук-чук-чао 🤣🤣 Радвам се, че съм те разсмял, ти разсмя мен 🤣🤣 Благодаря ти! 😊🤣😂
-
🤣🤣 Зиги, знаеш ли как е любовник на корейски? Чук - Чук- Чао. 😁 Казват, че в Корея има много красиви жени, всяка пета е с пластична операция. Подаряват си ги за рождените дни! Разказът ти искрено ме разсмя!
-
🤣🤣 “Жена ми, жабата”….. 🤣🤣😅
-
Вале - ти писа за три жени досега (дано не бъркам), едната беше готвачката. Все проверявам за друга женска същност да прочета, много забавни разкази! В момента ми хрумва "жена ми, врачката", някоя, която все знае преди да си се прибрал още, от къде идваш, какво ти се яде и нарочно готви друго; просто в момента ми идват, но ти знаеш най-добре
Каква принцеса би целунал жабчо
-
🤣🤣🤣 “Принцеса Пепилота” 🤣😍
-
Принцеса, която готви: Зиг - ти си жабокът-късметлия!
-
Пепиии 🤣🤣 Благодаря, благодаря, принцесо! 😅😅 (Прося ли си бой 🤣😍) ама ти сега може и да си права. Ще пробвам с “извинявай, принцесо, благодаря, принцесо, извинявай, извинявай, принцесо, благодаря, благодаря, извинявай” 🤣🤣
-
С няколко поредни извинявай, извинявай, извинявай, и благодаря, благодаря... Като малките деца както обичат да ги повтарят. Жените обичаме да ни глезят като момиченца, а най-сладкото обръщение към момиченце е ,принцесо,
-
😊😊😊
-
Зиги, няма универсален метод за работа с жени, всичко се основава на индивидуалното умение на мъжа глезейки да възпитава домашния си любимец ... обичай си я, но я дръж под око 😍
-
🤣🤣🤣 Пламене, аз съм се научил вече, след като се намуси и не дава да я гушна, започвам с психотрикове. Някой път просто й е горещо, затова не й е до гушки, ама ако не ще да ме гушне като е студено, значи съм сгафил 🤣 Научих също, че всяко мое изречение в такъв момент трябва или да започва с “Извинявай” или да завършва така. Обикновено остава да открия с какво да “напълня” изречението между извиненията 🤣🤣 но ти си адски прав за психокурсове. Поне отстъпка да правеха за женени мъже... 🤣
ПП. Аз, разбира се, се лигавя. Обожавам жена ми ❤️😅 -
Зиги, всички читави мъже преди да се оженят трябва да преминават курсове по психиатрия - психоанализа, психотерапия, използване на 'мека сила' , отвличане на вниманието - хвъри топка и кажи 'Дръж', или както при бебетата и разказвай приказки , ... в краен случай я занимай със себе си - кажи, че маникюрът не е подходящ ..... но в никакъв случай де допускай физически контакт !
-
🤣🤣🤣 Пламене, добре, ама после ако се озова с избити зъби, ще те потърся за поемане на отговорност 🤣🤣 все пак, мойта дама е кикбоксьорка 🤣 никога не боли от опит… освен когато боли от опит, нали така 🤣🤣
-
Зиги, това, че си женен не пречи ... даже помага - когато се разлюти много и започна да посяга към тигана и чиниите - погледни я с неразбиращ поглед, и се запознай с нея по описания начин - 100% ще помогне 😀
-
Хаха Пламене, тоз вашия приятел много готин е бил 🤣🤣🤣 ще взема да ползвам това откритие за запознанството… чакай, напомням си пак, че съм женен. Няма да ползвам откритието 🤣🤣🤣 много ме разсмяяяя! Радваш ме! 😍
-
Навремето всред нас се появи един зевзек, страхотен беше, сипеше странни приказки и ние го слушахме със зяпнали уста. Беше истински ' Шаш - беш ! ' Сега си давам сметка, че има вероятност да не е бил оригинален, но веднъж ни смахна с една приказка ... ' Приближаваш до някаква страхотна мацка и й задаваш подвеждаш въпрос - ... Трябва ли трети за да запознае двама непознати? - Ако каже Не - всичко е наред - награбваш я словесно и ... тя е твоя😀 ... ако каже - Да - отговорът е сногсшибателен - Амиии - Сега ще извикам онзи (съвсем случаен човек) за да ни запознае ! - Тя се нахилва и ... е твоя 😀 ... Сетих се, защото Зиги май е точно от този сорт зевзеци 😍
-
Акеми 🥰… 🤣🤣 радвам ти се!
Краси 🥰, леле майко как ме разсмяя 🤣🤣🤣 Сару 🤣🤣 Много ти благодаря за този смях рано сутрин! 🤣🤣
Маргарита 🥰, радвам се на усмихнатите емоджита. Благодаря!
Деа 😍, аз ти благодаря! 😊 Според мен, доколкото знам Чой е фамилно име и на корейски се произнася Чхуе (абе нещо такова 😅😅😅). Чойчо, много готино си звучи 🤣
Много ви благодаря на всичките и ви прегръщам! А лицето ми вече е перманентна ухилена емотикона 🤣 ❤️ Сега ще скачам да прочета на Гедеона за китайската любов! 🤣 -
🤣🤣🤣 Винаги свеж хумор! Благодаря за което! Весело е да си пия кафето с твой разказ
Като студенти имахме в групата кореец - Чой Донг Дзин. Така и Не разбрахме кое е личното му име (по неговите обяснения всички имена бяха на баща му, дядо му, чичо му и т.н.) Викахме му Чой, а на галено Чойчо и всеки се буташе след него да е на изпит Преподавателите така се радваха, че знаеш български (само за това пишеха тройка) -
-
О, извинявам се за събуждането, Вальо. Уж по тарлъци да се промъкна, но то и кучето на съседите се разлая от моя смях а после - Лили Иванова е виновна... ще взема и аз да надуя щурчетата да разтягат, ще си сложа една митросова и няма значение от коя страна му е китката на съседа ха-ха Лека нощ!
-
Като знам, че няма никакво значение откъде ще го започна и го издрънках отзад напред - "лятно опечален" безалкохолен компот си натворил, драги ми Зигфридов, щото на български трябва да завършваш на "оффф" 🤣🤣 тая твойта алхимия действа прохладно в мойта жега,(тук пожар след пожар) "Aми, под дървото ябълки, пиле вода не става, вълкът токчета не слага, нали тъй?"- тъй, тъй - и ний по нашия край на турлюгювеча му слагаме по една "обрулена стара ябълка", та като те свие корема да знаеш от кой сорт е... с тоя ръкав от корейска басма ... подсети ме за една лична история - преди доста години сядаме с един познат и аз казвам - "една напитка са-ру, моля" - гледат ме двамата със сервитьорката в недоумение, а аз си го чета на български менюто, (нали съм в Б-я) , то било "Cappy", ама голяма излагация. После почнах да ги чета на английски, но запекох при картофите "със запек", ("constipated potatoes"... Благодаря ти за настроението!!
-
Зиги...🤣🤣😆
-
Пепииии 😍
Хахха Смутиии 🤣🤣🤣 вий днеска ме съсипахте, бре, хора, само се хиля, вече лицето ми се вкамени, превърнах се в ухилена емотикона! 🤣 -
Като те гледам падаш си по екзотики Кажи си високо и ясно, че си женен и виж намери някоя африканка покрай Варна, да ти хортува на суахилски Ние ще четем, обещавам!
-
👍
заради него смених -у-вото 😍 -
Иринка 🥰 голям съм двойкаджия 🤣 тук скъсан, там скъсан… 🤣🤣
-
Бря! Този изпит ти е бил по-труден от НАТФИЗ-а😊
-
Флавия 🤣🤣 хаха много ме разсмя не знам какво да ти отговоря! 🤣 Но пък сега какво му има на Пълабия, така ще си уникална там, една единствена 🤣🤣
Мария 🥰 можеш да ми викаш както ти душа иска! Радвам се, че ти е харесал разказа! 😊😊😊 имат някои наистина хубави филми, отдавна не съм гледал! 😊 Аз първоначално бях в същински шок от досега до културата им, и особено как всички се събуват преди да влязат в къщата, дори техници… 🤣 Благодаря ти!
Смутиии 🤣🤣🤣 въображението ти ме отвява всеки път! За пустинния суахили, сега да тръгвам ли да търся африканка? 🤣🤣 все пак, някои трябва да ме научи да го приказвам, нали? 🤣
Пепи 🥰 ти мен знаеш, че можеш винаги най-свободно да ме критикуваш, аз съм тъп и не мога да се обидя, тъй де, не вдявам 🤣🤣 Радвам ти се! Кой емотикон ще си спестиш? 🤣 -
Дума по дума го прочетох и дори една граматическа грешка засякох, но ще замълча, щото тука е като в съда и всичко казано от мен може да се обърне срещу мен начаса
Корейките ги знаем, я оная от 5 нула Хавая каква е хубавица, ама само хубост алфамъжкар не храни
И пиша от телефон, та ще си спестя ща не ща Оня емотикон -
Направо и аз развях де що бели ръкави, бели покривки и знамена намерих Другия път, моля те, пиши на някой по четлив език, че така като си го подкарал и на пустинен суахили ще минеш
-
Зигфрид, може ли да ти викам галено Джигит?☺ Но това е на кавказки. Колкото до корейското мляскане - потвърждавам. Във всички корейски филми, които съм изгледала /а аз гледам по един-два на ден☺/ мляскането и сумтенето по време на хранене е най-висш израз на наслада и корейците мляскат и се уригват безпределно и неустоимо през цялото време. Много забавен текст, прочетох го от начало до край, което при мен, когато става въпрос за проза, си е цяло постижение. Иначе и аз харесвам азиатците, в противен случай нямаше да гледам техни филми като невидяла! Поздравления!
-
Хаха. Флавия не ми е истинското име, но когато взех да пиша, реших, че ми трябва псевдоним. Бях си избрала само първата буква и случайно се кръстих на марка български обувки и фирма за керамика 🤣. Ако знаех, че в корейския език няма буква Ф, щях да си избера друг псевдоним, защото сега трудно ще стана известна там 😂
-
🤣🤣🤣 Хахах смея се на глас! 🤣🤣
-
А не бе, нали съм в сайт за четене Даже Гугъл питах да помага, та заедно се потихме Сега отивам да си развързвам езика, че корейския не ми понесе
-
🤣🤣 Смути, кажи честно, опита ли се да го прочетеш?
-
Хаххаа, Зиги, аз съм си впечатлителна натура, така че каквото и да беше написал, нали е азиатско, щях да се впечатля
-
Прасешки, Док, не е по твоята специалност.😂
-
Хехе Силве, колко готино! 😊 Разказчето ми е допринесло да откриеш стар познат! 😄😄
-
Така, така, Зиг, обаче така след коментара ти, взе че дойде собственика на бара. Явно ме е видял отвътре през прозореца, че сама се кискам. Та, оказа се че го познавам, ама не знаех, че е директор на бара от хиляда години. Аз по барове кога съм имала време да вися. И дъра-бъра, хиляда и една истории ми разказа за нула време. Лафихме си доволно. За мезето ме осведоми какво е точно и как се приготвя. Не е от корейско и българско, Док, от свинско е. Дреболийки. 😀
-
Стойчо, разсмя ме, човече! 🤣 не са лесни така е! Благодаря ти за готиния коментар!😊🤣
Гедеоне, добре, заглавието звучи обещаващо! 🤣🤣
Смути 🥰, южно корейка. 🤣🤣 За да те впечатля, ще ти кажа, че Северна Корея на корейски е “чосонминджуджуиинмингунхуагук”. И не се бъзкам 🤣🤣🤣 КНДР.
Младене, разсмя ме и ти! 🤣 Може да си прав за Пак фамилно име за жълтурковци 🤣🤣🤣 Аз ти благодаря, приятелю!
ПП. Страхотни сте, схвана ми се лицето да се хиля! 🤣❤️ -
Досега си мислех, че Пак трябва да се слага като фамилно име на жълтурковците. В този смисъл по-авторитетно ми звучеше Со Йонг Пак. Но ти ме убеди, че може и иначе. Благодаря ти за свежия хумор, Зигфрид!
-
До Корея и назад
Само не разбрах северно- или южнокорейка е била, че би станало страшно за братската дружба, мир и любов, че и с твоя корейски...?! -
Нямам много корейски познати...
Значи, дупка в пропуска;и ай да бегам при братовчедите в...Япония!
Там и суши има, и гейши има!
Викам един "Амстел",брей,че като излезе един шогун,препасан със самурайски меч!
Добре, че бях препасан с памперс,та напикаването беше дискретно...
Тъй че, не са лесни корейките!
Както се усмихват,тъй те и таковат...
Поздравления за творбата, Зигфрид! -
🤣🤣🤣
-
🤣🤣🤣 е не, Гедеонеее 🤣🤣🤣
ПП. А по мъже не ходи ли, за да може да ти се утроят ръцете? Няма ли някоя Алфа Бууст медуза, която прави мъжът Алфа бърз и силен, примерно? 🤣🤣
Охх не мога да спра да се смея. Кой знае какви ги пиша… 🤣🤣🤣 -
Силве 😍 ама ти много ме разсмя с твоя коментар! 🤣 Ако питаш мен, внимавай с Касапското мезе да не те заболи коремът както при мен и корейските манджи 🤣🤣 много се радвам, че съм те развеселил и ти благодаря, че развесели и ти мен сега! 🤣🤣
🤣 Гедеоне, на тебе как да ти отговоря като искаш да дойдеш да ми пускаш пералня? 🤣🤣 Идвай, ама ще се побъркаш! Ще ти порасне някоя Мимикрична медуза, после какво ще те правя?! 🤣🤣 -
И така, Зиг, забавлявах се от сърце с твоя разказ. Ще взема наистина да си поръчам бира и един леген със студена вода, да си потапям от време на време главата, като прегрея. Благодаря ти за хубавото настроение и страхотните описания!
-
Чета, чета, седнала съм и аз сега в един бар и гледам има промоция Ариана с "Касапско мезе", каквото и да значи то, не ще да е корейско, български мръвчок трябва да е, та се чудя(в обедна почивка съм излязла), дали вместо кафе, направо да не мина на бирата с мезето 😁. Обаче се сетих, бивши гаджета в града нямам, освен мъжа ми, де. Още по-малко корейци, въх! Представям си гледката. Хваната под ръка с кореец 😂. Та, Зиги смея се сама на масата с твоята корейска история и добре, че няма хора, щото и в жълто съм облечена, като Албена Вулева 😂. Свърши ми полето...
-
Благодаря ти, Флавиа 😍 (Или може би трябва да кажа по корейского “Пълабия”?! 🤣) Радвам се на хилещите се емотикони! 😊😂
-
Поздравления, Джикпърид 🤣🤣🤣
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
