Кошмари
Написах разказ. Фантастичен разказ. Голяма измишльотина, но с малко реализъм. Или поне с възможна действителност в него. Или – може би – доста свободна фантазия. А тя при мен е като кола без спирачки и със свободно кормило. Тръгва - без да врътнеш ключа, завива, където си ще, спира, когато си поиска. Ако изобщо спре…
Написах го, пратих го в един сайт и зачаках резултатите. А те бяха очаквано хубави. Отзиви, отзиви… И все насърчителни. Харесаха го хората…
После звънна телефонът. Обадилият се представи като собственик на голямо издателство. Чул за разказа от племенника си, надникнал в сайта, прочел и други мои истории и ми предлага веднага да издаде първия сборник с творенията ми. Като логично след него е готов да подготви и пусне поне още два. А едновременно вече е наел преводачи, за да предложи книгата по света. И бил готов да преговаря с познат нему голям продуцент. За правата на бъдещия филм. Пък сценария аз ли ще пиша, ще включат някои знаменити професионалисти ли – тепърва ще решаваме…
Само да се съглася…
Замислих се. Но телефона не изпусках. Издателят каза да не затварям – изглежда го беше страх друг да не предложи повече, затова да помисля и да взема решение…
Почти се бях съгласил, когато усетих, че нещо ме дразни. Ритмично, последователно, като палки по барабан, блъскаше около мен…
Да му се не видяло…
Отворих очи. Луксозната ни пещера беше вече обляна от дневната светлина. Двете млекопитаещи, които чистеха сутрин, тихичко размахваха големите харманни метли. Друго събираше в чувалче останките от вечерята – парчета от трупове. Отпред някакви се катереха по склона над пещерата и си мърмореха неясни слова за звезди и покриви…
Да му се не видяло… Ама наистина прекалихме снощи. Слонът беше вкусен, но деликатесите – пресни крокодилчета, май бяха прекалено живи, та сега едното се опитваше да отвори устата ми, блъскайки по зъбите.
Преглътнах го…
И се заклех – повече няма да прекалявам с бамбуковия екстрат и крокодилчетата. Я какви кошмари сънувах… Аз – млекопитаещо, моля ви се… Че и съчинител на някакви измишльотини… Позорна дейност, предоставена само на наказани млекопитаещи. Да съчиняват, докато им писне и избръмчат. Да знаят, че изгонването от реалния свят е най-страшното наказание…
Надигнах се, размахах тежката опашка, озъбих се над издълбания камък с вода. Красив динозавър – блестящи червени очи, силни задни лапи, малки елегантни предни, бляскава люспеста кожа… Не като ония розови, крехки, грозни същества с висяща около главата козина… Абе, как така ще се сънувам като млекопитаещо…
Потупах с тежките лапи пода. Ноктите бяха наред – е, като изключим малко кръвчица, останала от вечерята. Опашката вирнах бодро, люспите гордо блеснаха в измрудено-зеленикаво…
Малей, наистина съм прекалил… Да се видя в образа на млекопитаещо… И то от най-низшите и вредните… Трябвало е да прочистим рода им още когато сме ги селектирали преди милиони години. За какво са ни разказвачи и певци? Готвачите и келнерите стигат…
И други работи - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Росице!
-
-
Благодаря, Елке!
-
Хубав разказ! Май бъдещето се изроди, вместо да наблегне на храната!
-
Благдаря, Ангелче, Дочке!
-
"Храната прави борбата" че и сънищата ... Браво! Хареса ми.
-
Благодаря, Марко!
-
Забавно !
-
Е... Господ да им е на помощ тогава!
-
Благодаря, Красе!
Бе, както се казва в един виц: човек не знае де ще го удари параличът... -
ХА-ха Сутрешната ми закуска. Така добре ми дойде.... Имам предвид разказа. Успех с рецептата за подмладяване, Генек - оправданието със склерозата не се връзва много, но от друга страна си се хранил три пъти, защото си забравил за първия път, така че има някаква логика... чеша се по главата Имам предвид мацките
-
Не знам кога, но чака една история, подсказана от баровско момиче, обичащо да кисне в любимата атмосфера...
-
Благодаря, Мариана!
Проверих - точно преди 2 месеца е било тук. Одъртявам, склерозата...И не е за пръв път! Вчера, след втората любовница, рекох да посетя и третата. Два часа по-късно, тя, едва пълзейки капнала към банята, рече: "Браво! Втори път днес и пак огнено-метежен...". Зяпнах. "Как втори път?" Оказа се, че сутринта пак съм бил при нея. И, като съм забравил - те ти отново и отново...
Трябва да пия някакви хапове срщу забравяне. Но нямам време, отивам до петата любовница. Ще се сбогуваме - оставям си само три, голямо натоварване е... -
Благодаря, Пепи, Младене!
Пепи, С кошмарите се оправям - записвам ги и ги поднасям на други.
Младене, представи си пълнен слон с камила, в която има овен, в който е сложено прасенце, в което са гъска и кокошка, натъпкани с гъби и ориз. Плюс зеленчуци и всякакви подправки. Сервира се с бъчва вино...
А героят е наистина тиранозавър - в блога ми е в центъра на илюстрацията. -
Хареса ми...и динозавърът и разказа! Допускам, че изяденият слон е бил яка и тлъста слоница, с големи литературни претенции, която е заситила най-вече апетита на Рекс, защото може би Лирическият е бил тиранозавър Рекс. Нали има хипотеза, че гущерите живеят сред нас като форма на извънземните. Предполагам, че това е дало творческия тласък за написване на разказа - с неочакван край. Тъжен край за слоницата, но поне е спасила няколко крокодилчета от изпапване! А крокодилите и октоподите са сред най-приятните животни...!
-
Трябвало е... Сега нямаше да имаш кошмари!
-
Благодаря, Стойчо!
Кой да говори? Пишещите? Понякога приказваме. Излишно.
Хубав ден! -
...Ако можеха да говорят...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
