Написах разказ. Фантастичен разказ. Голяма измишльотина, но с малко реализъм. Или поне с възможна действителност в него. Или – може би – доста свободна фантазия. А тя при мен е като кола без спирачки и със свободно кормило. Тръгва - без да врътнеш ключа, завива, където си ще, спира, когато си поиска. Ако изобщо спре…
Написах го, пратих го в един сайт и зачаках резултатите. А те бяха очаквано хубави. Отзиви, отзиви… И все насърчителни. Харесаха го хората…
После звънна телефонът. Обадилият се представи като собственик на голямо издателство. Чул за разказа от племенника си, надникнал в сайта, прочел и други мои истории и ми предлага веднага да издаде първия сборник с творенията ми. Като логично след него е готов да подготви и пусне поне още два. А едновременно вече е наел преводачи, за да предложи книгата по света. И бил готов да преговаря с познат нему голям продуцент. За правата на бъдещия филм. Пък сценария аз ли ще пиша, ще включат някои знаменити професионалисти ли – тепърва ще решав ...