Космическа
... Мислех си за теб като за един
некартографиран космос,
във който звездите на любовта
бяха неясно поставени
и често се губеха в далечината.
Може би не съществуваха.
... Мислех си, че искам да изпитам тази космическа
неземна любов, но явно както всичко космическо,
тя не беше възможна.
Само мисъл, и само некартографирано съзвездие,
но все пак исках да изпитам тази космическа любов.
Макар и некартографирана, единственa, неясна...
... Мислех си, може би, че ако разместя звездите,
те ще се подредят така, както аз искам.
Мислех си, че мога да създам съзвездия!
Съзвездия на моите мечти!
Съзвездия блещукащи, може би шумолящи в нощта,
но мислех си...
А реалността е друга,
по-цинична, не поддаваща се на обработка,
по-груба,
не искаща звезди,
не искаща любов.
А само празни думи, ласки,
подредени на безброй конци
на огърлици от мечти и сънища.
... Мислех си... Но, уви, мисълта ми спря.
© Радослав Бърдовски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ние гравираме съзвездия в собствените си души, космоса е нашата постеля,в която полагаме душата си, пътят е осеян с безброй светулки,и в проблясването им блести искрата на космичната Любов разпръсната ефирно в селенията на човешките измерения!
-
Много хубаво е написано, поздравления
-
Браво,поздравления!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
