25 may 2007, 14:21

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 5

  Prosa
1.4K 0 2
1 мин за четене
                                                            МАША
              Зимата беше доста студена. Маша вече беше доста стара. Стара беше, стара и бременна. Жал ми беше за нея, затова често я канех в апартамента. Дните ставаха все по-студени. В мен взе да узрява мисълта, че трябва да й помогна да роди при мен.
               Приготвих един голям кашон. Имах едни малки червени вълнени одеалца, които не ползвах, защото ми бяха къси.
               Изпрах едно от тях, изпрах и един чаршаф, който беше вече за изхвърляне. Като изсъхнаха, постлах одеалцето в кашона, а след това и чаршафа.
               Котката дойде при мен в апартамента и вече не излизаше навън.
 Следях поведението й. Минаха няколко дена. Стана неспокойна. Искаше да се скрие някъде. Отиде до леглото и започна да се провира под одеалото, с което беше покрито. Времето беше дошло. Отметнах одеалото и внимателно я взех в ръце и я поставих в приготвения кашон. Погалих я, за да се успокои и й говорех. "Ето тук миличка ще родиш котенцата си." Знам, че когато раждат, котките искат да бъдат сами. Дръпнах се. Продължих да си върша моята работа. В продължение на час - два роди котенцата си. Бяха 5. Едното се роди мъртво. И четирите бяха като нея сиви тигърчета. Докато раждаше имах чувството, че няма да и стигнат силите и ще умре. Прибрах мъртвото котенце в найлонова торбичка и по-късно го изхвърлих на боклука.
                Новороденото е обвито в слуз и изглежда почти като голо.След като роди първото, майката веднага започна да го лиже. Колкото повече го лижеше толкова повече то се оформяше и се виждаше козинката му. Докато олиже първото се появяват напъни за второто. Котката се съсредоточава в раждането на второто. Започва да лиже второто и от време на време първото. Така се появяват едно след друго всички котенца.
                Когато се родят котенцата са слепи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за вниманието.
  • Ако това наистина се е случило, как си могла да изхвърлиш мъртвото котенце в боклука?!?!?! все пак и то е същество, имай малко уважение! Ако някой ден ти родиш бебе и то е мъртво, едва ли ще го хвърлиш като парцал в боклука...

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...