КОТЕШКИ ИСТОРИИ 5
Зимата беше доста студена. Маша вече беше доста стара. Стара беше, стара и бременна. Жал ми беше за нея, затова често я канех в апартамента. Дните ставаха все по-студени. В мен взе да узрява мисълта, че трябва да й помогна да роди при мен.
Приготвих един голям кашон. Имах едни малки червени вълнени одеалца, които не ползвах, защото ми бяха къси.
Изпрах едно от тях, изпрах и един чаршаф, който беше вече за изхвърляне. Като изсъхнаха, постлах одеалцето в кашона, а след това и чаршафа.
Котката дойде при мен в апартамента и вече не излизаше навън.
Следях поведението й. Минаха няколко дена. Стана неспокойна. Искаше да се скрие някъде. Отиде до леглото и започна да се провира под одеалото, с което беше покрито. Времето беше дошло. Отметнах одеалото и внимателно я взех в ръце и я поставих в приготвения кашон. Погалих я, за да се успокои и й говорех. "Ето тук миличка ще родиш котенцата си." Знам, че когато раждат, котките искат да бъдат сами. Дръпнах се. Продължих да си върша моята работа. В продължение на час - два роди котенцата си. Бяха 5. Едното се роди мъртво. И четирите бяха като нея сиви тигърчета. Докато раждаше имах чувството, че няма да и стигнат силите и ще умре. Прибрах мъртвото котенце в найлонова торбичка и по-късно го изхвърлих на боклука.
Новороденото е обвито в слуз и изглежда почти като голо.След като роди първото, майката веднага започна да го лиже. Колкото повече го лижеше толкова повече то се оформяше и се виждаше козинката му. Докато олиже първото се появяват напъни за второто. Котката се съсредоточава в раждането на второто. Започва да лиже второто и от време на време първото. Така се появяват едно след друго всички котенца.
Когато се родят котенцата са слепи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Димова Всички права запазени