Ковач на илюзии
Стоях пред огледалото и се взирах в очите си. Бяха толкова дълбоки, в тях се виждаше щастието на детските ми игри и отговорността, тежестта, ако щеш нещастието, което носеше по-зрялата ми възраст. Свлякох се по стената надолу и седнах на пода. Стоях дълго и размишлявах. Пред очите ми се движеха образи - животът ми минаваше на лента, а екранът беше огледалото пред мен. В него виждах детските си рождени дни, дългите игри на улицата, ожулените ми колена. След това бързо погледнах издълженото си тяло, вече по-женствена и симпатична, пред пубертетните ми години. Най-омразните - години, в които не бях особено забелязвана с красотата си, а по-скоро с буйния си нрав, момчешки ентусиазъм и привидна смелост. Бързо се изнизаха пред погледа ми още няколко години и ето, вече се виждах с момчета по срещи, изящна и нежна девойка - но не и дама, популярна с красотата си и непринудеността си, пряма и неподправена. Май не се научих да бъда дама и до ден днешен. Не ми беше лесно, това ост ...