Все едно се интересувам, но трябва да замаскирам ситуацията
- А ти в Математическа паралелка ли си, щом помниш толкова неща
- Аме, по туризма. Казвах на нашите, в езиковите и математическата няма да вляза, не сте лекари,нито зъболекари, или да работите в Съвет, Комитет. В туризма ще науча чужди езици, математика и ще имам професия
- Браво, точно така, много правилно, а после можеш да следваш
- Да бе, ще следва - разсмя се Танчето - Ами кой ще кара любовта,... тя е любовчийка, цялата рода са вдигнали ръце от нея.
- То пък щото една родаа,... вижте се ма, плоски като дъски, намръщени и злобни. Ти какво ще направиш с твоя техникум, рано-рано в редиците на работническата класа, а аз поне ще обикалям света.
От врявата сме привлякли вниманието на жена ми Мария.
- Хей, вие двете пак ли се заяждате, братовчедки сте
- Ама како Мария, тя започна - през плач се оправдаваше Анелия - Не съм любовчийка, не съм си оставила учението, туризма ми харесва.
Мария ги прегърна и тричките излезнаха навън.
А аз стоях немърдащ, устните ми горяха от целувката й, ръцете ми стояха като опарени от жаравата на гърдите й, топли вълни идваха на талази в тялото ми една след друга...
Народиха се момичетата. Бат' Станко сияеше.
- Нали ти казвах, силен джинс, род ли, кръв ли, като искаш си го казвай по научно. Превзеха ни женорята, ще дойде време да няма с кого и една ракийца да удариш...
Ходехме всяко лято за седмица-две, къде по празници, на гости на родата, но никой не споменаваше за Анелия. Баща й рядко се заседяваше с мъжете да пие, а майка й никой не я питаше за дъщеря им.
Бяхме седнали с бат' Станко у тях, вероятно сме омотали главите, защото пеехме'' Стар Димо, стара войвода, под бял трендафил седеше, бяла ракия пиеше...'' Кака Вярка, каква ли кака ми е, с две години по-голяма от мен, ама родата така казва, шеташе около нас, продума нещо като
-Абе оставете и за утре бе, и утре е ден, няма да изветрее
- Е, как'Верче ти защото не пиеш с нас, една глътка няма да те събори - шегувах се - Или сега само ни гледаш сеира и ни се подсмихваш
- Станко, да пийна ли бе - плахо попита
Той направи някакво неопределено движение, значещо да или не, според тълкувание.
Тя отпи няколко глътчички, очичките й светнаха, отпусна душата си
- Не беше лош Станко, хич не беше, ама тая пуста работа, черпят се, веселят си, ама не съм дочула да има и чужди жени...Мъжка му работа, пият, веселят се.. Хайде, нека да е , сладко му е,... ама от няколко години спим в различни стаи, дебна го когато е трезвен, но вече е омаломощен от алкото. Какво да му се сърдя, аз си го избрах,... къде да ида, мигар другите са по-свясни ли, да ме лъже , че е на работа, а да се въргаля с любовница, ли. Аз заради щерката не смея да погледна или да ида при чужд мъж, знам ли го къде, при коя е ходил, щом идва и при мен...Ако не оставим нещо друго на щерката, поне да й оставим едно добро име.
Бат' Станко вече хъркаше заспал на масата. Кака Вярка примиренчески бе скръстила ръце в скута си
- Да се обадя на Мичето по телефона, че ще спиш у нас, доста сте пийнали, да не се притеснява горката. И после да ми помонеш да сложим Станко да спи, ох, добре, че утре не сте на работа...
Отрезнях начаса. Но тя не ми обърна никакво внимание, а потъна някъде из къщата. Ох трябваше ли ми на баир лозе, как съм се пребирал преди, а сега се поддадох. Редно ли е, какво от това, че ми била някаква роднина,...чорт знае каква роднина.
- Ето тук ти заслах - кротко рече кака Вярка - Не се смущавай, той Станко така хърка, пък щерката е на ЕКО училище, нали сега това е модерно.
Дочух шуртене на вода. Окопитих се бързо. Ами то целия град е еднотипен, само че в едните къщи стълбите са от изток, на другите от запад, имат три стаи, салонче.
На вратата на стаята плахо се почука
- Спиш ли вече - надникна как' Вярка
- Още не
- Изкъпах се, искам да дойда при теб
Добре, ама днес не е неделя, как да ти кажа честито баня.
- Ама аз - смотулевих
- Нищо, знам че гражданите сте винаги чисти - скромно отдума
И се намести до мен под завивките. И няма чакай, и няма ама недей. Измуши ловко бялата си нощница, а черните ми гащета с бели кантове висяха безпомощно на стола до леглото.
Няма да обяснявам процеса и колко пъти, и времетраене.
Някакъв петел възвести новият ден. До мен кака Верка бе залепнала като вендуза.
- Ох , вярвам сега на Мария, беше те хвалила, нали знаеш жените като се съберем на приказки, мислех си, че те прехвалва, но е спестила много. Просто жена с късмет бих казала, какво иска повече, та да е недоволна...
Когато всичко ти е омаляло, много разбираш какво ти говорят.
Бях се издигнал в иерархията, или като говореха в градеца '' Порасна му работата и по-рядко се заседява тука ''. аз наистина бях доста натоварен с работата си, но не се оплаквах защото и заплатата си я биваше, а нали издържам семейство, а Мария с децата редовно беше на гости из родата, така че компенирахме.
- Петьо, скъпи - обажда се една вечер Мария - Спомняш ли си Ана, Анелия де, дъщерята на леля Славка, ще кандидатства в Университета, трябва да остане в къщи седмица ли, 10 дни ли за изпитите
- Ох, миличката ми, с удоволстве, но заминавам за близо две седмици в командировка
- Е, какво от това, ще ни окраде къщата ли, то като че ли има нещо за крадене. Чакай я на автогарата, покажи й пътя до Университета, виж там напълни хладилника с продукти. Чакай я утре около 11 часа пристигал автобуса. Ние сме добре, децата също - изкомандва Мария.
Как да я позная. Минаха години, тя се е променила, разхубавила, вероятно.
Пристъпвах около стоянката на автогарата. Височко, най-обикновено момиче, слезе с последните от автобуса, с обикновена пътна чанта с цип и две дръжки. Огледа се. Тя е. Променила се е. От предишната й псевдоарогантност няма и следа.
- Ани, Анелия - провикнах се и помахах с ръка
- О, бати Петьо - зарадва се тя - Кака Мария каза, че ще ти се обади, радвам се, как си. Шушукат из родата, че си станал голяма клечка, много поздрави от всички
С любопитство разгледа новото ни жилище, кефеше се на чекмеджетата, дето с едно бутване се затварят плавно, светкаше кръговете с луничките в хола, мереше с крачки на шега терасата.
- О , тука може да си сложите масички с много възглавници и диванчета, кафезчета с канарчета или аквариум под фикуса. Кака не е споменавала нищо за новото ви жилище.
- Ами то въщност е на родителите ми, но ни го преотстъпиха, като по-модерно и голямо. А ти какво ще кандидатстваш
- И тук и в София, отново туризъм, Икономика и организация, два изпита език и география или език и математика. Ще те попитам, страх ли те е, кака Мария каза, че ще си в командировка. Страх те е от мен , нали. И мен ме е страх,... за пръв път ме е страх, и знаеш ли от какво, от мен самата. Знаеш ли,... нищо не знаеш бати Петьо,... искам да те целуна, но истински, не като онази целувка преди години у леля ми.
Плеснах се безпомощно по бедрата, а устните на Анелия, зажаднели за ласка, ме подлудяваха.
- Чакай, чакай малко, момиченце, рискувано е, та след три дни си на първият изпит
Това ли беше наистина рискът. Едрите й гърди едва си поемаха въздух, устните й се опитваха да шепнат нещо, но телата ни горяха и говореха друго.
Разбудих се сутринта с мисълта за нещо нередно. Поопипах се. Нямам дрехи. До мен се бе свила блаженно Анелия, с поруменели бузки и поуотворени устни. Дишаше равномерно, спящо, моминските й гърди напъваха изпод завивката. Пръстите ми напипаха голото й коремче, свивката на бедрата й, мускулесто краченце, заоблено коляно, оформен прасец...Върнах се по другото бедро, същото е. Там между двете бедра пулсираше,... погалих я нежно.
- И ти ли не спиш - попита ме Анелия
- Не, наспах се бързо-бързо, а ти...
- И аз, знаеш ли че има закон за чакането
- Законите на Мърфи ли
- Не, този не го познавам - разсмя се тя
Чудно, Анелия не се смущаваше от мен да стои по къси панталонки, шорти, някакви измислени от нея домашни дрешки, но когато излизаме навън бе строго облечена с панталон, блуза или рокля до коленете. Но приятната й усмивка бе винаги с нея.
Чаках я след първият изпит, изкочи жизнерадостна, хвърли се на врата ми, обсипа ме с целувки.
- Успях Петьо, успях... концентрирах се на мах и успях. Благодаря ти, ти си ми като допинг
- Обади се на вашите, на кака си Мария, че първият изпит е минал успешно, че се справяш и с подготвяш за другия
Десет дни в любов и щастие минаха като един миг.
- Всъщност Петьо, какви сме ние с теб, нищо повече от крадци на щастие, нали
Сълзички се появиха в очите й. Тя премига и продължи шепнейки
- Колко е несправедлив живота понякога,... крадци на щастие.
Анелия бе приета в Плодвив и в София, Тя избра София.
- Не ме вини Петьо, избрах София, не искам да се вмествам между теб и Мария или да я измествам.
Но мога със сигурност да кажа, че мъжът когото обичам си ти, и заради тази обич избрах да съм далеч от теб.
Докато чаках Анелия, изпих и нейното кафе, изядох тортичката, поръчах нови и се позагледах през стъклата към пъстрото множество из автобусния терминал, унесен все още от миналите преживявания.
- О, какво се е размечтал екскурзиантът - ме сепна гласът на Анелия - Голям интерес към проекта ''Пещери'' сякаш съм пещернячка... Президентът на фирмата се обади, пуснали екскурзии и през
седмицата
- А това с пещерите - смотулявих неразбрано
- Да, мой проект е. Като ученици ни водеха в ''Магурата'', пешерата, не там в центъра на София, и ме осени тази идея,в Гърция има много пещери проучени, направени като за туристи, но няма реклама и екскурзии за тях, заех се и изглежда ще има резултат. Време е за автобуса Петьо, да вървим. А имаме още много път и какво да си говорим.
следва..............
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados