Времето се затопли и плажовете бяха пълни, ние като че ли не намирахме време улисани в ежедневието си.
- Анелия, искаш ли да идем на плаж
- Прекрасна идея, какво се крием в тези дрехи - смееше се тя - Искаш да ме видиш по бански ли, след толкова години. Обикновено по филмите е така, настъпва часът на истината. Какво ще кажеш, ето ти адреса ми, утре в 9 часа ще те чакам в къщи, ако нещо се объркаш звъни ми
С помощта на атласа за улиците и район се ориентирах бързо. Усмихнах се на себе си, къщите оазиси, както ги бях нарекъл, къща в средата на двора, по 4 метра от границите на съседа , приземен етаж и етаж, плочници, градинки, цитрусови, финикови палми. Къщите боядисани в бяло, украсени големи веранди с цветя, неизменните катерливи храсти и жасмин.
Анелия ме посрещна в нещо като шарен дълъг панталон, в някакви преметки вместо колан, затъкната в него бяла тениска с надпис '' LOVE'', косата вързана на две опашки, пораснала Пипи дългото чорапче и подкупваща усмивка, на сандалки с високо плъ ...