Времето се затопли и плажовете бяха пълни, ние като  че ли не намирахме време улисани в ежедневието си.

- Анелия, искаш ли да идем на плаж 

- Прекрасна идея, какво се крием в тези дрехи - смееше се тя - Искаш да ме видиш по бански ли, след толкова години. Обикновено по филмите е така, настъпва часът на истината. Какво ще кажеш, ето ти адреса ми, утре в 9 часа ще те чакам в къщи, ако нещо се объркаш звъни ми

С помощта на атласа за улиците и район се ориентирах бързо. Усмихнах се на себе си, къщите  оазиси, както ги бях нарекъл, къща в средата на двора, по 4 метра от границите на съседа , приземен етаж и етаж, плочници, градинки, цитрусови, финикови палми. Къщите боядисани в бяло, украсени големи веранди с цветя, неизменните катерливи храсти и жасмин.

Анелия ме посрещна  в нещо като шарен дълъг панталон, в някакви преметки вместо колан, затъкната в него бяла тениска с надпис '' LOVE'', косата вързана на две опашки, пораснала Пипи дългото чорапче и подкупваща усмивка, на  сандалки с високо плътно  токче.

- Искаш ли да идем на '' Сините камъни ''

- Ами нали щяхме да ходим на плаж, а сега в барчето още от зарана - смутено попитах

- Нее, има и такова заливче '' Сините  камъни'', не е пренаселено още, по-диво е. Хайде мятай чантата си , отиваме с моята кола, тя си знае пътя - усмихваше се Анелия.

Наистина хубаво заливче, тихо , спокойно, без глъчка '' Семкиии, занимавкааа...'', '' Царевицааа...''.

Аз се бях омаячил в Луца, е по-близо ми е, а и заради супермаркетите навръщане, де.

-  Днес аз ще бъда Памела Андерсън от '' Спасители на плажа'' в червен бански, а ти ще си Мич, няма значение цветът на банския ти - смееше се тя

И без много превземки развърза препаските на панталона си, той се свлече надолу. Кръстоса ръце да свали тениската. Премигах, но не срещу слънцето, а от гледката.. Очертани бедра, впито червено долнище, гърдите й сякаш се закачиха за тениската,... бам изкочи едната, баам - другата. Стой така, не мърдай Анелия...Не ме послуша. Измуши тениската си.

Е, личи си тялото за което са полагани фитнес грижи, няма старост, няма младост, има желание за добро изглеждащо тяло. Леко наддигнато венерино хълмче, здрава утроба, нека да няма издайнически тлъстинки, две живи могилки напиращи да излезнат от горнището, шийка без гънки и двойна брадичка, и две изкрящи очи.

Хубава е . Здрава жена. Зяпах и се разсъбличах.

- Готов ли си - нетърпеливо опита тя - Обичам да идвам тук даже и сама. Истински релакс след работната седмица. Хайде влизаме ли.

Хванах подадената ръка и заедно се затичахме към водата.

Приятно е, и допира с водата, и нежния допир на жена. Гмуркахме се, докосвахме се. Едрите й гърди се появиха току пред лицето ми, едри и напористи. Прегърнах я, устните ни не чакаха подкана

Помоощ, не дишам, приятно изживяване, хълмчето й невинно се потъркваше. Краката й стъпиха на дъното, ръката й се провря в банския ми. Напипа го, размачка, колко му трябва за да живне.

Извади ръката си плавно

- Не му е мястото тук - прошепна сякаш на себе си тя - А го искам, както преди време...

След малко съзерцавахме отблясъците по капчиците вода по телата си. Приятно е да имаш около себе си такава мацка, макар и тя да проверяваше пипнешком имам ли нещо излишно под кожата си.

Унесени в приказки и игри из водата, не сме забелязали, че плажът поуредя

- Гръцка му работа - кикотеше се тя -  Дойдат за 2-3 часа, топнат се във водата, изпушат по някоя цигара  и '' Паме на фаме ...'', да вървим да ядем.

- Ами да ги последваме- предложих също смехотворно - Здравословно е да седиш осолен и с влажни гащи, е малко ще ни пощипва солта, но нали е със здравословна цел

- Нее, имам по-добра идея, тръгваме към къщи, приготвила съм всичко - шепнеше тя настоятелно

- Да вървим- пак ме досмеша, ще задам смешен въпрос - Вероятно удоволствието е еднакво дали ще си в псаротаверната и солен, и с мокри гащи или другаде.

- Не му мисли, купила съм халати, а в банята имам параван да се преобличеш - заливаше се от смях и кокетно присвила от срам  лакти пред гърдите си.

              И сред шеги и смешки от работата ни пристигнахме. Беше ми мако неудобно, натресох се така изведнъж в живота на тази жена, а тя от възпитание ме търпи.

- Не стой така като слънчасал де, какво има... Чакай, чакай, ела тук да те излекувам

И докато се суетях като новобранец пред партенки, коя лява, коя дясна, езикът й облиза изпръхналите ми устни. Стиснах очи и устните ми се впиха в солените й и също изпръхнали устни. Облизвахме ги, отново се допираха, докато вкусът на сол изчезне. Има още сол, намерих я, по гърдите й... Опипвах ги с език, сочни и солени там където бе границата бяло-черно от горнището на банския  й. Пощурях. Коляното й бе между краката ми и се опираше надолу-нагоре в междукрачието ми. И сме останали само по сандали и панталони пред къщната врата.

'' Ами така е, или тук ги е хванало, или са забравили къде са скрили ключа...'' би си помислил наблюдател през съседската ограда..

Скоро останаха навън  и разхвърляните два чифта сандали и купчината дрехи. Бяхме онемели, само дишахме по-настървено. Хвана ме за ръката и към банята. Плисък на вода, нежно разтъркване след нея... Какво правехме, всеки миеше другото тяло в захлас, и то по средата...

Шампуанената пяна се стичаше от нас. Чувствах струйките от душа и ръката й там по средата, галеше го нежно, после с душа. Повторих и аз същото. Не се чуваше скимтене  от удоволствие, защото устните и езика не разрешаваха.

Спрях водата. Сега се долавяше задъханото поемане на въздух.

Повдигнах я нежно, краката й се плъзнаха по кръста ми, преплетоха се, нещата ни сами се намериха, зажаднели и горящи.

- Спалнята... втората врата... - шепнеше задъхано Анелия - Държа се здраво,... втората врата

Подскачаше така, защо не беше трета,...пета врата...

               И хладната постеля приюти две нажежени от любов тела...

Загърнати в халатите си отпивахме на малки глътни с наслада от студеното бяло вино. Чудно съчетание, любов и вино, вино и любов.

В неделния ден направихме като гърците, но с тази разлика, че вместо таверна, бяхме отново отдадени на любовта си.

Чудно, и не говорехме вече в минало време, а в настояще,... дали има и бъдеще време.

Чакахме се след работа, търсехме се по мобилните. Когато е на едно или двудневна екскурзия събота и неделя,  я изненадвах с вечеря или изпрани и сгънати дрехи. Милата ми Анелия, не знаеше как да ми се отблагодари, целуваше ме с насълзени от щастие  очи, шепнеше замечтано.

- Не знаеш от къде ще изскочи щастието. И дали така е по- ценно, или ако бяхме го откраднали някога...

И обсебени от новото си начало не обръщахме внимание как неусетно времето върви напред.

- А мислил ли си - ме изненада веднъж - Мислил ли си да сме семейство, да си имаме детенце или деца,... надявам се взаимно се харесваме и допадаме. Аз споделих с родителите си за теб и те нямат нищо против, всичко зависи от вас, ми казаха и не обръщайте внимание кой, какво ще говори, всеки има право на щастлив живот. А ти как мислиш, а Петьо...

- И аз споделих с нашите за теб, въобще не им направи впечатление , че си им била далечна братовчедка, щом сте се харесвали и преди и сега, карайте смело напред и нагоре...

Анелия, скъпа, би ли станала моя жена,...купих пръстенче, но все си казвах, ... какво да чакаме повече... би ли ми родила момченца... Не съм очаквал такъв въпрос,... Анелия, така се радвам.

                 Поканихме родителите си в Атина. Обявихме решението си, аплодисменти, подаръци, наздравици. След седмици  спретнахме тържеството в Лятната градина сред колеги от работата ни, родителите, съседите.

Казват всяко начало било трудно, трудно, ако трудно си го започнал.

Ние продължихме все така да се чакаме след работа, да не делим работата на '' това не е моя работа ''

Анелия видимо се поуспокои, придружавах я на  някои еднодневни екскурзии, възхищавах се на отдадеността й на работата, на аплодисментите от доволните пасажери.

Позакъсня от работа, но не я притеснявах по мобилния, автоматичната врата се отвори и червеното й BMW 320 шумно връхлетя в двора огласящ с клаксона си.

- Петеее, Петеее,... бременна съм - крещеше тя - Така се радвам,... най-после

 Засилих се към нея , прегърнах я и се завъртяхме няколко пъти.

- Ооох, бебетооо, внимаваай... - смееше се щастливо тя.

Докато се приготви , подредих масата, откъснах цветенца за вазичката.

- Наздраве миличката ми, ще ставаме родители... Да се обадим веднага на родителите си, такива неща не трябва да се крият и отлагат за после, радостта идва на мига и трябва да се сподели

А родителите ни, като всички родители приеха радостно вестта и с благопожелания.

- Петьо, сега трябва да внимаваме,... вече няма да пия,...и за другото също.

Помагах й след като коремчето й взе да личи. Пътувах с нея на екскурзиите, раздавах диплянки или вода и кафе в движение, все едно бях нещатен сътрудник

               Роди се момченце - Юлиан. Нарекохме го на името на собственичката на туристическата фирма кирия Юлиана Пападопулу, не заради подмазване, а от благодарност. Анелия почерпи в Туристическата агенция, даде букет на собственичката и защото сме се преоткрили на екскурзия сме го нарекли Юлиан. Майките ни веднага се включиха в отглежането на малкия.

А на следващата есен Анелия отново ми се похвали

- Ще ставам отново майка Петьо,... отново ще е момченце.

Роди се Леонидас. Защо така, няма ли си дядовци, баби. Има. Но това е царско име, име на цар Леонидас, защитника на прохода на Термопилите... Така ни харесва.

- Анелия - споменах веднъж - Върти ми се из главата нещо, още с никого не съм споделил

- И то е,... искаш трето дете ли, миличкият ми той - засмя се тя

- И това, но не ни ли идват в повече две жилища, и без това онова моето де, не го използваме пълноценно, да го продадем.

Тя постоя малко, присви очи.

- Добре, колко пари ти трябват и защо. Даже е приятно като ходим и там, а и нали и родителите ни се чувстват по-свободно като ни идват на гости. Не съм съгласна.

Сведох виновно очи.

               А животът течеше по своите си закони, за едни бавно, за други забързано и хаотично...

...................................край...............