КРАДЕЦ  ЛИ  Е  ШАБАН ?

            Баща ми, определено, е зает човек. Ходи на работа, не оставя и къщната, но остане ли малко, ей така, взема книжката.

            Тия дни, гледам го, се е лепнал за " Дивите разкази " на Николай Хайтов. Да си призная, не бях ги чела, даже, като че ли малко му се присмях, но като гледах с какво постоянство той покрива свободното си време, реших да споделя неговата книжка.

            Тази вечер баща ми с е върна от работа и ме свари да чета неговото настолно четиво.

                  - Ей, какво ти стана ? Нали не ги харесваше ?

                  - Ами, не зная. Опитвам се да ги чета, но не разбирам нищо.

Пет минути по-късно баща ми вече седеше срещу мене на масата и ме гледаше очаквателно. Сигурна бях, че това, което му казах, не го учуди:

            - Трудни са за четене, наистина, но какво по-точно не разбираш?

Ей, че го каза. По-добре да ме беше попитал какво съм разбрала. Обаче, не му останах длъжна :

                  - Ами, например, не разбрах, какво му е "дивото" на тези разкази.

Веднага се усетих, но беше късно:

            - Ти сигурна ли си, че си ги чела? - пак с неговите, уж невинни, въпросчета!

   - Естествено, само че...

Баща ми ме прекъсна почти грубо:

- Да вземем, например, първия разказ, "Мъжки времена". Кой е Шабан?

Зарадвах се на лесния  тест.

                  - Кой Шабан?  Крадецът  или оня, другия,  братът на момата?

Направо го шашардисах:

- Какъв крадец?  В разказа няма никакъв  крадец.

                  - Ами, нали се краде момата? Как така няма?

Баща ми се позамисли малко:

                  - Значи, ти мислиш, че Шабан е крадец.

                  - Ми да, щом краде момичета.

- А не помисли ли, защо Шабан краде момичето, ако изобщо приемем, че това е кражба? Ако забеляза, по този начин ставали всички сватби по тия места и по тия времена.

Тогава се сетих, че наскоро по една от  "кабеларките" даваха филмовата версия на този разказ. Реших да демонстрирам знания. Баща ми се зарадва на това:

- Щом си го гледала, сигурно си разбрала, че филмът е направен по два разказа. И във втория, "Сватба", мисля че се казваше, още по-добре се описани тези сватби.

            - Да, на свой ред се замислих и аз. В тях има много  красота, много романтика, но... кражбата си е кражба.

            - Е, аз, обаче, мисля, че това не е кражба, упорстваше моят баща, а традиция. Една чисто самобитна традиция.

            - Ако на това казваш  традиция, то това е една дива традиция.

            - А защо, тогава, ми разправяш, че не си разбрала  кое е дивото в тези разкази?