Баща ми, определено, е зает човек. Ходи на работа, не оставя и къщната, но остане ли малко, ей така, взема книжката.
Тия дни, гледам го, се е лепнал за " Дивите разкази " на Николай Хайтов. Да си призная, не бях ги чела, даже, като че ли малко му се присмях, но като гледах с какво постоянство той покрива свободното си време, реших да споделя неговата книжка.
Тази вечер баща ми с е върна от работа и ме свари да чета неговото настолно четиво.
- Ей, какво ти стана ? Нали не ги харесваше ?
- Ами, не зная. Опитвам се да ги чета, но не разбирам нищо.
Пет минути по-късно баща ми вече седеше срещу мене на масата и ме гледаше очаквателно. Сигурна бях, че това, което му казах, не го учуди:
- Трудни са за четене, наистина, но какво по-точно не разбираш?
Ей, че го каза. По-добре да ме беше попитал какво съм разбрала. Обаче, не му останах длъжна :
- Ами, например, не разбрах, какво му е "дивото" на тези разкази.
Веднага се усетих, но беше късно:
- Ти сигурна ли си, че си ги чела? - пак с неговите, уж невинни, въпросчета!
- Естествено, само че...
Баща ми ме прекъсна почти грубо:
- Да вземем, например, първия разказ, "Мъжки времена". Кой е Шабан?
Зарадвах се на лесния тест.
- Кой Шабан? Крадецът или оня, другия, братът на момата?
Направо го шашардисах:
- Какъв крадец? В разказа няма никакъв крадец.
- Ами, нали се краде момата? Как така няма?
Баща ми се позамисли малко:
- Значи, ти мислиш, че Шабан е крадец.
- Ми да, щом краде момичета.
- А не помисли ли, защо Шабан краде момичето, ако изобщо приемем, че това е кражба? Ако забеляза, по този начин ставали всички сватби по тия места и по тия времена.
Тогава се сетих, че наскоро по една от "кабеларките" даваха филмовата версия на този разказ. Реших да демонстрирам знания. Баща ми се зарадва на това:
- Щом си го гледала, сигурно си разбрала, че филмът е направен по два разказа. И във втория, "Сватба", мисля че се казваше, още по-добре се описани тези сватби.
- Да, на свой ред се замислих и аз. В тях има много красота, много романтика, но... кражбата си е кражба.
- Е, аз, обаче, мисля, че това не е кражба, упорстваше моят баща, а традиция. Една чисто самобитна традиция.
- Ако на това казваш традиция, то това е една дива традиция.
- А защо, тогава, ми разправяш, че не си разбрала кое е дивото в тези разкази?
© Кремена Желязкова Всички права запазени