Крах
.. ..
Крах стоеше пред портата. Висока фигура с мускулесто тяло и дълга, кестенява, чуплива коса. Облечена като войн от история за зверове и демони, от разкази за приказки и магии, от места потайни и места скрити от очите на невъображаемите.
Тя стоеше и всички препятствия бяха изминати, сега е тук пред финалната крачка.
Целия си живот - всичко, което бе сторила – беше, за да стигне до тук, за да застане пред тази порта и да я отвори. Там е отговорът. Там са всички отговори. И само един можеше да стигне до тук, само един - първият, единствен.
Такова бе преданието:
Портата е там - зад нея са всички отговори - всички богатства – всичко, което е животът, но само първият стигнал ще получи това, което тя притежава.
И ето я - стои на своите два крака. Цялата в белези. Всеки белег разказваше своята история, своята битка. Дори - кожата разказваше – началото.
Как, когато беше съвсем малка - светът се промени, светът се завъртя и обърна с главата надолу.
Как се оцеляваше ли - с битка.
Премин ...