Край бъдника ... . По традиция, сигурно почти всеки българин, в навечерието на Бъдни вечер си пожелава да е с всички от своето семейство вкъщи, около празничната трапеза, със содената питка с паричка, зелевите сърмички, туршията, ошава ... И край горящия бъдник в огнището, с топла светлина, символизиращ раждането в яслите на Младенеца ... В моите спомени, заедно със скъпото ми родно семейство, пред мен и сега е дъбовият пън, отсечен от баща ни в гората, припламващ и разгарящ се в старата печка ... Бързо се разгарят също и разговорите ни на масата, като накрая всеки си пожелава освен здраве, нещо лично негово, съкровено - да се сбъдне ... В тази Свята нощ, татко грижовно ще обръща бъдника в печката с машата, а той ще ни топли - братчетата и мен, сгушени край майка и унесени в сладки сънища ... И утре пак ни чакат шейните и веселите игри в снега ... Днес, както повечето българи за Бъдни вечер, трудно и ние може да внесем и запалим вкъщи истински бъдник ... Ала затова се надяваме и ще сме ...