Край бъдника ...
Край бъдника ... . По традиция, сигурно почти всеки българин, в навечерието на Бъдни вечер си пожелава да е с всички от своето семейство вкъщи, около празничната трапеза, със содената питка с паричка, зелевите сърмички, туршията, ошава ... И край горящия бъдник в огнището, с топла светлина, символизиращ раждането в яслите на Младенеца ... В моите спомени, заедно със скъпото ми родно семейство, пред мен и сега е дъбовият пън, отсечен от баща ни в гората, припламващ и разгарящ се в старата печка ... Бързо се разгарят също и разговорите ни на масата, като накрая всеки си пожелава освен здраве, нещо лично негово, съкровено - да се сбъдне ... В тази Свята нощ, татко грижовно ще обръща бъдника в печката с машата, а той ще ни топли - братчетата и мен, сгушени край майка и унесени в сладки сънища ... И утре пак ни чакат шейните и веселите игри в снега ... Днес, както повечето българи за Бъдни вечер, трудно и ние може да внесем и запалим вкъщи истински бъдник ... Ала затова се надяваме и ще сме толкова щастливи, с Божия помощ, да се съберем заедно живи и здрави около постната ни трапеза ... С топлота в погледите и с горещи желания за сбъдване ... Моето желание е скромно, като никак не зависи само от мен, уви, да се сбъдне в бъдеще ... Едва ли някой от съвременните творци би предрекъл, като Вазов, че песните му “все ще се четат“ ... Най-малко аз, която сякаш не се и забелязва сега в морето от пишещи … Но смело се надявам и безкрайно много искам, някои от идващите след мен, в трудни минути да разлистят моите книжки и вниквайки в тях, между редовете да доловят мислите ми – послания ... И може би - да открият и решение на важен техен проблем ... А общото ни желание, знам, е – световен мир, здраве, просперитет... Да пребъде нашият народ, с благословията на Господ Бог! Светли празници за всички! ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
