В Кралството на четвъртия етаж отново се случваха странни неща. Райко, слънцето с бананов цвят, което всяка сутрин се показваше усмихнато от изток, дълго време не се беше издигало над хълмовете, долините и замъците, сред които се разхождаше принц Симон Мартин. Вместо него, небето беше покрито с облаци, но не от тези, с вид на захарен памук, а сиви и черни, захлупваха целия хоризонт. Понякога между облаците се появявах искри и се чуваше заплашителен грохот. От тези облаци всеки ден се изливаше много вода и по уличките, и пътечките в Кралството се стичаха рекички. А понякога облаците слизаха и се разхождаха по земята и тогава принцът не виждаше през прозореца нито съседната гора, нито двореца на кралицата, който беше на отсрещния хребет. Всичко това го правеше много нещастен, защото не го пускаха да отиде на гости на най-новата си приятелка феята Борболета и дружките ù, които пазеха прасковеното дръвче. За щастие, приятелката му, оранжевата крава Морков, си беше купила червена триколка с ...