Кралят-слънце живее нощем в една вестникарска будка в краен квартал. Точно до голямата автобусна спирка към Центъра. Претичва през тротоара в тъмното и се вмъква там, за да властва. Защото много обича да властва!

Кралят-слънце обича и да мрази - себеподобните си, времето, котките, бездомните кучета... А с държавните глави по снимките от първите страници на вестниците има лична и страстна вендета. Събаря вестниците от щанда на земята с фриволен жест и стъпва върху им. Това му дава неописуемото чувство, че светът е в краката му. Дори веднъж, когато му се отдаде да събори на земята списанието от най-горната полица, с усмихваща се жена на лъскавата корица, изпита направо оргазъм! Сложи крак върху очите ù, и тялото му завибрира от удоволствие - тя беше под него... много под него.

Той често се залисва, на светлината от уличните лампи, да се оглежда одобрително в малкото огледалце, подпряно на една от рамките, и оставено там от оная пенсионерка, която денем продава вестници в будката. Харесваше се. Беше перманентно влюбен в себе си и под напора на чувствата започна да си говори в първо лице множествено число. Казваше: "Ние сме много начетен!". Или: "Ние мислим така!" Не, че имаше кой да го чуе, но все пак...

И наистина беше начетен! Направо изяждаше вестниците от кора до кора, гълташе шрифтове, колонки, есета, репортажи, и това го засищаше. И особено препинателните знаци - те му бяха слабост!
"Ние държим на препинателните знаци!" - казваше той и знаците наедряваха от гордост. И най-вече точките наедряваха. И той артистично ги поставяше на всеки от наличните вестници, като по такъв начин отразяваше сложната си натура върху пресата и отношението си към медиите въобще.

Призори, когато се навластва на воля, Кралят-слънце се изсулва крадешком от будката за вестници, притичва пак ситно през тротоара и се мушва в храстите зад автобусната спирка, като пътьом не пропуска да пишне върху връзките доставени пресни вестници. Там, в храстите, той се отпуска доволно на своето място, свива се на купчинка, и изпълнил отредената му от съдбата роля - да властва, притваря очи за дрямка...

Истинското слънце надниква през платното на улицата, промушва пръсти през клонките на храста зад автобусната спирка и крайно неуважително докосва дългата опашка на заспалия книжен плъх, наричащ себе си "Кралят-слънце". А плъхът примърдва в съня си под топлината му и унесен в менторския си сън, в който той управлява света, заспива още по-дълбоко.