Мъгливата ноемврийска нощ се бе спуснала в София и напомняше за наближаващата зима. Улиците в квартала бяха призрачно пусти като за 2011-та година, само от време на време се чуваше лай на бездомно куче или аларма на автомобил. В такава вечер почти на никой не му се излизаше, всеки гледа да се свърти малко у дома, това направи и Мартин – 26 годишно, закръглено момче, с кестенява коса и очи.
Предаването свърши и той отмести поглед от телевизора, леко натъжен – вече нямаше какво да гледа на него. Любимката му вече я нямаше - беше се влюбил в едно момиче от конкурс за млади изпълнители. Нямаше навика да гледа често телевизия, но от известно време, след работа, докато вечеряше със семейството си, се заглеждаше във въпросното предаване, защото тя не излизаше от главата му.
Мартин умееше да пее добре за непрофесионалист и да весели хората, макар той самият да изглеждаше леко тъжен и замислен. От семейството му го подтикваха да предприеме нещо по-сериозно за таланта му, даден му от Бог, но той ...