********************************************************
Междувременно в хотела, пред който Мартин закара Деница, купонът течеше на шест. Повечето участници бяха като отвързани, тъй като много от тях нямаха навършено пълнолетие, бяха от различни краища на България и сега им беше паднало да се веселят – далеч от родители, училище и т.н. Алкохолът, закупен от близките магазинчета, се лееше из пластмасовите чаши и бързо привършваше, музиката гърмеше, никой нямаше намерение да репетира за утрешното предаване, а пък за сън въобще не се говореше.
Деница тъкмо беше влязла и стоеше под арката в началото на хотелското лоби, наблюдавайки гореописаното „явление” с явно безразличие.
- Айде, бе Дени! Само теб те няма! – закачи я една от участничките - младо момиче с чашка в ръка, и продължи – Къде ти е шала?
- Явно съм го забравила в таксито! – сети се тя и се ядоса сама на себе си. – Лошото е, че нямам никакви координати на шофьора, единственото, което запомних за него е, че колегите му го наричат ...