Стефан и Георги се разхождаха след работа по тротоара до главната улица. Говореха си. Смееха се. Денят бе много топъл и вечерта предразполагаше към приятни разговори. Край тях мина мъж, който кимна с глава и продължи по пътя си.
- Ето! - каза Стефан. - Видя ли го този мъж?
- Да! - отговори Георги. - Не го познавам лично, но знам кой е.
- Чудя му се. Чел съм му нещата. Така ме докосват. Ще кажеш, че са за мен написани.
- И аз съм чел негови творби - каза Георги. - Пълнят ми душичката.
- Не доумявам само едно. Понеже добре го познавам. Разговаряли сме. Пили сме кафе. Той е сприхав. Избухлив. Често е намръщен. Крив отвсякъде. Хората не смеят да го закачат, защото е докачлив и се обижда. Псува. Даже съм го виждал да беснее и да рита камъни по улицата. Кажи м как този човек пише такива неща, които да галят сетивата?
- Не мога да кажа! - отговори Георги.
- Ако не го познавах щях да кажа, че е темерут. Виж, че е и невзрачен. Не се оглежда как се обличат хората.
Георги се усмихна и каза:
- Да ...