Кратки срещи на изток (14)

Симптоми на любов

Усетих как по гърдите ми се разпиляват дълги коси, ароматът от които мигновено изпълни съзнанието ми и го замъгли с грешни продължения. Сетивата ми се обостриха до степен, в която най-малкото движение на тялото до мен се трансформираше в приятна агония за моето. Чертите на Дявола бяха меки, спеше дълбоко и изглеждаше спокоен. Нещо, което не бях виждал преди, защото обикновено срещите ни бяха кратки, но за сметка на това стоварваха тежки куфари с емоции, които преработвах с дни. Сега погледът ми се разхождаше по красивите извивки на синеоката. И вместо да я целувам до безпаметност, си мислех, че никога не бях оставал в чуждо легло след секс. Струваше ми се като лъжа, а дори и като наивност. Понякога съвестта ми се обаждаше. Факт. Не исках да грабя от това момиче просто така. Не исках да заблуждавам, когото и да било. Затова не вдигах телефона си, нито създавах очаквания след отбелязаната точка. Противно, да. Понякога резултатът трябваше да е такъв, за да се справя с последващия сблъсък от останалата частица истина у мен...

Надигнах се внимателно от спалнята и излязох на малката тераса отвън. Беше минал час, откакто бяхме пристигнали в Свети Влас. Трябваше ми глътка свеж въздух и време, в което да асимилирам как срещата ми с обвързаната дама ме вкара директно в леглото на Дявола... и защо не можех да спя просто така с него и да го зачеркна, както правех с всички останали имена в списъка ми. Запалих цигара и отворих телефона си. На екрана му чакаха няколко съобщения.

„Благодаря за вечерята.“

„Мацката със сините очи си я биваше ;)“

Хм, никой не оставаше безразличен към тези сини очи. Интересно как и двете дами правеха реверанс към другата. Обвързаната може би беше най-търпеливата жена, която имах в обкръжението си. Имаше нещо специално в нея... Усещах го. Но не я познавах достатъчно и преднамерено избягвах да мисля за това. Специалните неща водеха със себе си и сложни такива. Не знаех дали си заслужава времето и усилията. Исках елементарното. Исках бързата победа. Победата, която притъпяваше усещанията за няколко часа. Абстиненцията след този вид наркотик обаче беше толкова непосилна, че стигах до вратите на онзи бар, в който плащах за малко „истинско“ внимание. Актьорски добре изиграна емпатия. Дори аз не знаех в какво се въвличам, но това беше идеята – нуждаех се от нещо ново. Нещо, което да ме изненада. Нещо, което не изискваше мен самия.

– Измъкна се... – надигна се на пръсти Дявола и докосна нежно врата ми с устни.

– Трудно ми е да...

– Спокойно, същата съм – не мога да спя до други.

– Ти май спеше дълбоко – усмихнах се.

– Млъкни. След два часа трябва да съм адекватна за презентацията на представителите, от които баща ми иска да вземаме продукти – запали и тя цигара и се вгледа в разсъмващия се хоризонт.

– Значи затова реши да ме откраднеш?!

– Ти реши да направиш рязък завой след срещата си – изсмя се. – Но да... да кажем, че съм добра в това.

– Нима нямаше друга опция, с която да...

– Мисля, че не ме познаваш – прекъсна ме рязко.

– Мисля, че и двамата не се познаваме.

– Значи... да разбирам, че ще дойдеш утре с мен...

Погледна ме с онзи поглед, за който нямах спасителен пояс. Играеше си. Правеше така, че сблъскваше първичните ми инстинкти с едни нови и странни мисли, че може би не исках да ползвам жокерите си с нея. Май исках да се удавя в тези бездънни морски води. Тя беше толкова привлекателна, че не знаех дали погледът ѝ твореше различни сюжети на желанията ми или устните, които постоянно и уж невинно прехапваше. Бях убеден в едно – тялото ѝ не беше създадено за секс, а за много любовна игра... като онези, в които трябва да си достатъчно фин лъжец, за да заблудиш плътта поне още малко...