written-springs
94 el resultado
Дявола е онази дама в живота ми, в чиито очи танцуват морета, а някъде в далечината им висят отчаяно червени флагове, които аз продължавах да пренебрегвам. Вероятно Господ бе решил да предозира чар и опасна красота на едно място, за да заслепява всичко в периметъра на това присъствие.
Изпратих обвър ...
Изпратих обвър ...
542
Никога не съм вярвал на думите. Отдавна бяха изгубили доверието ми. По-често срещах лъжите, когато се вслушвах, и това ме беше подтикнало да се вглеждам в действията на отсрещната страна и да съдя по тях. Сега, обаче, и действията не можеха да ме спечелят. Не бях способен да чуя вика на истината и д ...
540
1
Какво правиш, когато срещнеш човек, който виждаш като потенциален сериозен партньор? Да изключим факта, че дамата, която бях набелязал, бе обвързана. За мен това не беше пречка. И в никакъв случай проблем – аз излизах вече с нея. Можех да излизам колкото си поискам с нея. Но как трябваше да постъпя, ...
493
2
Гарите са едни от най-самотните кътчета, на които можеш да чакаш нещо, което съществува единствено в мислите ти. Защото сме способни да създаваме проекции на хора, чувства и на действия. Защото често защитаваме и дори извиняваме нечии постъпки. Преглъщаме поредните загуби, които непременно пишем на ...
722
4
3
Истина е, че доверието се гради с огромна доза търпение, вслушване в отсрещната страна и време, за което няма точен интервал. И ако то се натрупва постепенно у другия, то обратното не важи. Губи се за част от секундата. Губи се точно тогава, когато си на върха на щастието си. Когато не очакваш. Кога ...
542
1
1
Нямаше тъмни участъци в бара. Нямаше и такива, които се наричаха осветени. Всичко беше на показ. Плуваше в разврат и сладникави женски парфюми, които съзнанието ти нямаше как да обърка дори да ги усетеше навън. За да бъдеш там, на мястото на тези момичета, първо трябва да носиш на огромно количество ...
1308
2
1
Понякога болката буди съмнения. Подсказва за натрупани тишини. Примиреност. Слаб характер. Губене на посока. Куп компромиси. Избутани назад планове и желания. И все по-често, разговаряйки с обвързани жени, чувах едни и същи напиращи крясъци от гърдите им. Търпимостта. Странното подчинение, на което ...
679
3
Обичам да се губя в града. Както и да отглеждам болките си по самотните му кътчета, пълни със спомени. Напоследък погледът ми е отражение на вътрешните ми чувства и борби, точно затова предпочитам да се сливам с тълпата, а не да пречупвам себе си за някого. Да, отблясъците ми заслепяват. Понякога до ...
550
3
3
Не беше добра идея да се срещам със синеоката дама и то точно след стриптийз бара. Всичките ми сетива бяха повече от обострени, а мислите ми се надбягваха, подобно на слънчеви лъчи. Не знам защо все още се виждахме, може би, за да се надлъгваме, че животът ни е сладък и върви изцяло под наш контрол. ...
1457
1
1
Душите имат смелостта да подаряват същността си на друг човек. Да се обричат на нещо, което замаскира първото им впечатление и ги убеждава, че образът отсреща е всичко онова, шепнато в мечтите. Хората сме способни да загърбим себе си, преследвайки нечии други представи и очаквания за това кои сме и ...
1245
2
1
Утрото може да носи цяла палитра нюанси. Още толкова емоции. Горчивина – като от последните дръпки цигара. Тишина – от онези, които оглушават най-шумните души. И избори – понякога толкова много, че не успяваме да видим нито един.
Започвам деня с черно кафе. Бесен съм на себе си. Дори не искам да му ...
Започвам деня с черно кафе. Бесен съм на себе си. Дори не искам да му ...
831
3
3
Обикновено морските души са белязани с тежки съдби. Често синьото посича корените ни или пък всеки прилив увенчава семействата ни с допълнителна разруха. Живеем като в паралел. На някакви и никакви обстоятелства. Често крещим срещу морето, разсипвайки по горещия пясък последните си ноти глас. Не зна ...
712
3
1
Винаги съм си мислил, че не мога да обикна сините очи. До момента, в който тя се появи... Притежаваше онова синьо, в чиито дълбини танцуваха привлекателни неизвестни. А от стихийните й води ухаеше на толкова много лъжи, че всеки би завидял на страданията ми. Или пък би искал да ме убие...
Срещахме с ...
Срещахме с ...
1100
6
4
Изградих наново къщата си на морето.
В мислите.
И поканих любовта.
Години наред обикалям с тамян. Смъртта посичаше корените ми, нямах възможност да ги опозная. Започна с баба ми... продължи с дядо ми по бащина линия. Редуваше на принципа жена-мъж. Ставаше все по-страшно, когато реши да прибира не са ...
В мислите.
И поканих любовта.
Години наред обикалям с тамян. Смъртта посичаше корените ми, нямах възможност да ги опозная. Започна с баба ми... продължи с дядо ми по бащина линия. Редуваше на принципа жена-мъж. Ставаше все по-страшно, когато реши да прибира не са ...
640
5
3
Щастливец съм. Защото живея на морето. Не мисля, че нещо или някой може да ме отдели от него. Самата мисъл, че е на две преки от дома ми, ми създава усещане за спокойствие и достижима романтика на минутки път.
Само един единствен път съм опитвал да подаря морето на човек. И то на морски такъв. Казва ...
Само един единствен път съм опитвал да подаря морето на човек. И то на морски такъв. Казва ...
770
2
4
Някъде там е заложена смелостта ми, с която слагам ръката си над огъня. Смелостта, с която разказвам собствения си живот, допускам в него. Не се страхувам да показвам какво не е завършено по дома ми и какво се нуждае от замяна. Някъде там... в най-смелите ми мечти соча изгрева на отреденото ми, а то ...
612
4
4
Обичам кафето си с мляко. Не добавям захар от години. Отдавна подсладителят ми е морето. Там, където можеш да се сблъскаш с първичността ми и всичко онова, което усещаш, но не виждаш. Почти замених писането с цигари. Пуша рядко, когато говоря, но оставих белия лист.
Не знаех какво точно искам да каж ...
Не знаех какво точно искам да каж ...
675
4
2
Смееш ли да питаш?
Къде се губиш, страннико...
Затвори вратите си и дори не се обади...
Мълчи ми се. Не от 7 месеца, а от много повече. В стремежа да съм „там“ и да бъда най-добрата версия на себе си. Дотолкова правещ компромиси, загубвайки очертанията на образа си. Дотолкова даващ, удрящ се в стени ...
Къде се губиш, страннико...
Затвори вратите си и дори не се обади...
Мълчи ми се. Не от 7 месеца, а от много повече. В стремежа да съм „там“ и да бъда най-добрата версия на себе си. Дотолкова правещ компромиси, загубвайки очертанията на образа си. Дотолкова даващ, удрящ се в стени ...
954
5
7
Пресича многословието през три недели. А езикът пада гръмко на земята сдъвкан и подут. Позачуди се собственикът и без да иска, може и нарочно, го потъпква, а онзи величествено продължава, като окрилен, да вирее сред бактерии и други. Оглежда се, сам е и пелтечи за внимание от пъстрите цветя, надявай ...
1301
7
10
Събуждам се. Протягащ ръце по пълнолунието. Тъмните сенки на очакванията ми хвърлят тъма в погледа ми. Нещо и някак ме кара да играя на сляпо. Винаги съм си падал по неизвестното, но съм цакал края със скрит коз. Оставям съдбата да се подсмихва. Театърът е тих, светлината – приглушена.
Опитвам се да ...
Опитвам се да ...
1511
5
14
Пропускай думите ми. Аз съм щастлив в лудостта си!
Ще ме галиш със слова. Ще се интересуваш от мен. Ще ме търсиш. Ще ме ухажваш, ще ми правиш услуга. Ще ме караш да се чувствам Господар.
Тичай... преди да е станало късно. Докато съм още нова тръпка в живота ти. Докато не обсебя свободното ти време. ...
Ще ме галиш със слова. Ще се интересуваш от мен. Ще ме търсиш. Ще ме ухажваш, ще ми правиш услуга. Ще ме караш да се чувствам Господар.
Тичай... преди да е станало късно. Докато съм още нова тръпка в живота ти. Докато не обсебя свободното ти време. ...
672
1
2
Горещи оранжеви залези и летен бриз. Отдалеч нагарча морска сол. Късни нощи, разнасящи аромата на сладникави портокали. Атмосферата – унасяща в желания, предразполагаща за още. Решила си да целуваш по онзи нежен, но настоятелен женски начин. Да докосваш като перо. Да намигваш бавно, наслаждавайки се ...
660
3
3
Наднича изгревът. Обикаляш секундите по чашата кафе. На девет преки съм – резюмирам, та да ти покажа нюансите в половин цигара. Викаш събитията на деня. Трите карти на ежедневието. Разлети чаши и рицар без броня. Пречупени и тъжни рози. А смея ли да я опиша? Ти вече я позна. Такава хубава, рееща се ...
948
1
6
Връщам се. В онази вечер, когато тишината почти те буди. А ти едва улавяш нишките на монолозите си. Почти забравяш къде си и какво се случва. А утрото е близко, само на три часа път... тъкмо ще измислиш как да разплетеш и да си тръгнеш...
Едва прошепвам мислите си пред вратата ти. Емоциите почти тре ...
Едва прошепвам мислите си пред вратата ти. Емоциите почти тре ...
544
3
4
Притискам устни.
Погребвам усмивката.
Поглед – наляво... и надясно...
А после се спускам по алеите на тишината.
Така да бъде. Така да е. ...
Погребвам усмивката.
Поглед – наляво... и надясно...
А после се спускам по алеите на тишината.
Така да бъде. Така да е. ...
616
3
4
Пропуснах хиляди залези. Загубен между паралела и реалността. Между примамливия сън, в който усещах косите й около лицето си, и стотиците километри, които ни деляха. Между „тук и сега“ и „никога повече, защото...“. Между мечтаното и заслуженото, между пътя и пропастта.
А тя спеше до избраното, а вре ...
А тя спеше до избраното, а вре ...
629
4
3
Припомни ми как се обича. Как топло се прегръща...
Градът плуваше в нощни светлини. Настроението на вечерта придърпваше развълнувани клаксони. Долу вибрациите на различните говорими езици отекваха в романтичните души, а аз допушвах една карамелена пурета и канех в съзнанието си онова специално присъ ...
Градът плуваше в нощни светлини. Настроението на вечерта придърпваше развълнувани клаксони. Долу вибрациите на различните говорими езици отекваха в романтичните души, а аз допушвах една карамелена пурета и канех в съзнанието си онова специално присъ ...
943
6
3
Есента е носталгията по приключението.
Духът на лятото, поддържащия паралел на съзнанието.
Избавлението...
И в тази промяната Онзи реши да разбута прахта на отсъствието ми, заради чието присъствие копнееха и копнеят хиляди вени. Кръвта им бушуваше през летния сезон. А тишината ми чак пропукваше стен ...
Духът на лятото, поддържащия паралел на съзнанието.
Избавлението...
И в тази промяната Онзи реши да разбута прахта на отсъствието ми, заради чието присъствие копнееха и копнеят хиляди вени. Кръвта им бушуваше през летния сезон. А тишината ми чак пропукваше стен ...
768
3
6
Разстилащ се нощен танц в мислите ми...
Така горещ и предразполагащ...
Блуждае пейзажът отзад. Леко засрамено е и морето. Гребените са притихнали, птиците са по-кротки от всякога. А очите ти, вперени в мен – отдават ми вниманието си, а крайчетата им отново ми се усмихват нежно.
Нежно е и цялото ми л ...
Така горещ и предразполагащ...
Блуждае пейзажът отзад. Леко засрамено е и морето. Гребените са притихнали, птиците са по-кротки от всякога. А очите ти, вперени в мен – отдават ми вниманието си, а крайчетата им отново ми се усмихват нежно.
Нежно е и цялото ми л ...
893
2
Липсваш ми...
Думи, разстилащи чувствата и намеренията ми към теб. Израз, пътуващ чак от сърцето ми, за да стигне до твоето. Емоция, потребност... толкова силна, понякога жалка.
Никой не може да отрече колко тежка е самотата и какви прояви на човешкото съзнание управлява, сякаш е господарка. Самотат ...
Думи, разстилащи чувствата и намеренията ми към теб. Израз, пътуващ чак от сърцето ми, за да стигне до твоето. Емоция, потребност... толкова силна, понякога жалка.
Никой не може да отрече колко тежка е самотата и какви прояви на човешкото съзнание управлява, сякаш е господарка. Самотат ...
1276
6
5
– ... поискай го истински! – завърши изречението си Гласа.
Прозвучи ми като края на надбягването със собственото Аз. Изгубих борбата със себе си. Със Съдбата. Изплаках очите си, за да срещна онзи цвят, който виждах в съзнанието си. Беше като оттенък на пламъче от свещ в тъмна стая, пропукваща музата ...
Прозвучи ми като края на надбягването със собственото Аз. Изгубих борбата със себе си. Със Съдбата. Изплаках очите си, за да срещна онзи цвят, който виждах в съзнанието си. Беше като оттенък на пламъче от свещ в тъмна стая, пропукваща музата ...
1281
4
2
Ще се настаня някъде до теб. В леглото, което е попивало историите за мен. Ще те прегърна нежно. Страстно. Ще заровя лице в косите ти. Ще си моят нежен стон, пропътувал километри. Отдъхващ си до теб. Близо до сърцето ти.
И ще излея всичките си чувства. Ще се разстилат като въздушни целувки. Ще се сл ...
И ще излея всичките си чувства. Ще се разстилат като въздушни целувки. Ще се сл ...
947
4
Плаж, море и пясък. Тихи нощи. Ниски вълни.
Цитрусови аромати, свещи. Спускащи се мелодии джаз. Латино ритми.
Бриз. Топлина. Усмивка.
Разбивам се на парчета пред твоята особа. Така ме предразполагаш. Толкова ми е спокойно. Говори ми, споделяй ми... Не спирай. Слушам те. Тук съм. И съм там. Ти си ора ...
Цитрусови аромати, свещи. Спускащи се мелодии джаз. Латино ритми.
Бриз. Топлина. Усмивка.
Разбивам се на парчета пред твоята особа. Така ме предразполагаш. Толкова ми е спокойно. Говори ми, споделяй ми... Не спирай. Слушам те. Тук съм. И съм там. Ти си ора ...
1056
5
3
Много е странно това чувство. От онези – странно хубавите. Усещаш, че само след секунди животът ти ще се промени. Летиш, а нещото все още не се е случило. Всичко се крие в емоцията. В това, което се е зародило в самия теб, преди още да е посято.
Приличаш ми на пролетна буря. Закъснял дъжд. Късна неж ...
Приличаш ми на пролетна буря. Закъснял дъжд. Късна неж ...
896
6
3
Животът е една голяма изненада. Всеки ден е дар от Онова, в което грешникът е избрал да вярва. Животът е безумие. Тихо, споделено. Или пък нощна птица, обикаляща тъмните квартали. А ние сме творци на обстоятелствата. Енергия, привличаща Ангела, научил се да прощава. Енергия, която, обаче, често бива ...
1108
7
3
Трима. За триъгълник. А по средата огън.
И не молби за живот и съществуване. А изцеление.
В дълги тъмни тоги. С качулки. Един с книга, а други двама целуват кръст. Тихо шепнат в словото на Онова, което бе създало отворения сюжет. Лицемерие. Ненавист. Отровни думи. Злоба...
Определенията, които подти ...
И не молби за живот и съществуване. А изцеление.
В дълги тъмни тоги. С качулки. Един с книга, а други двама целуват кръст. Тихо шепнат в словото на Онова, което бе създало отворения сюжет. Лицемерие. Ненавист. Отровни думи. Злоба...
Определенията, които подти ...
975
7
9
Последните стенещи желания бяха оставили само следите от резултата си. Две голи тела. Унесени в сладките тръпки на оргазма. Всяко в собственото си изживяване от върха на удоволствието. И двамата не отстъпваха. Измъчваха се, сякаш си отмъщаваха за нещо. Тя беше дива, ненаситна. Искаше още и още. Свър ...
1599
8
14
Тъй както шуми и кипи, разплитат мислите и утрото.
Кипва като нещо ценно, разнасящо аромата на стара приказка.
Затваря се кръгът, а цикълът е тъй безкраен. Луда скитница, обиколила дните и нощите ми. В бяло, но с пролята кръв, изляла курбана пред краката ми. Дали ще е така и занапред? Или с магическ ...
Кипва като нещо ценно, разнасящо аромата на стара приказка.
Затваря се кръгът, а цикълът е тъй безкраен. Луда скитница, обиколила дните и нощите ми. В бяло, но с пролята кръв, изляла курбана пред краката ми. Дали ще е така и занапред? Или с магическ ...
778
5
5
Тихо ми е. Лирично. Някак замечтано. Напоследък си мисля за споделените мигове. За личните моменти. За онова, което се губи в тишината, защото само подсказва за намеренията си.
И не знам дали съм готов за любовта. Но ми се обича. А как обичам... Буйно – като писател. Динамично. С ярки думи. Луди изр ...
И не знам дали съм готов за любовта. Но ми се обича. А как обичам... Буйно – като писател. Динамично. С ярки думи. Луди изр ...
1322
6
9
Удавени в усещането си за грях. С протягащи ръце към паралела. Скрихме онова, което изпитахме, избутвайки го назад в душите си. Представихме го с други думи, за да не се наречем слабост. Нека... се надсмиваме над това кои сме! Има ли част от нас в героите ни? Ти и аз знаем много добре.
И ми е малко ...
И ми е малко ...
1821
11
4
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
